"Комунизмът се разпадна тухла по тухла. Оттогава всеки, който е прочел две книги и носи куфарче, мисли, че разбира що е комунизъм. Но не разбира. Комунизмът не се разбира, той е неразбираем. Комунизмът се преживява. От него се оцелява.
За тези, които не проумяваха репресиите, комунистите нежно обясняваха: „Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцето." Този омлет се оказа най-скъпият в историята на човечеството", пише главната редакторка Калина Андролова.
На 9 ноември 1989 г., когато хиляди източногерманци се втурват към Берлинската стена и започват да я рушат, Харалд Йегер е офицер, началник на граничния пункт на "Борнхолмерщрасе". В 23:20 ч той дава заповед за отваряне на стената между Източен и Западен Берлин. Без никакви инструкции отгоре. „Браних я в продължение на 28 години. Това не е като да ритнеш някоя кофа. Това е целият мой живот" - казва Харалд. Рухва един от най-ярките символи на Студената война...
В новия брой L'Europeo представя лични истории, свързани с репресивната машина на ЩАЗИ, тайните организации на ЦРУ в Европа за контрол над червената опасност, шпионски драми.
Режисьорът Светослав Овчаров разказва за бъдещия си филм „Зад кадър" - за съдбата на оператора Христо Тотев, предначертана от Държавна сигурност.
Списанието публикува разкази на участници в Унгарската революция през 1956 г. и спомените на руски войници от Афганистан.
В коментар анализаторът Андрей Райчев пише:„Механизмът на демокрацията не е толкова подбор на готини хора, колкото механизъм на премахване на лайна, които са се оказали горе. Това е силата на хората...
Искате да ми кажете, че някой е създал Бойко Борисов? Чакайте, дайте да видим какво българският народ досега е мислил.
Първо мнозинството хора смятаха, че Желев трябва да е президент. На третата година започнаха да му викат Жельо Жабата и да му горят портретите.
После мнозинството българи решиха, че Жан Виденов е най-добрият министър-председател. На втората година България се полуразпадна от омраза към Виденов и комунистите.
После мнозинството хора решиха, че Костов е най-добрият от всички. На третата година го изхвърлиха от властта, обидиха го, намразиха го и взеха да му викат, че е циганин и мавър. А нищо не беше направил човекът освен това, което ги беше предупредил, че ще направи. Те просто не че не харесаха яденето, което той им донесе, но основно не им хареса цената на това ядене. Като поръчваш, трябва да гледаш в менюто какво пише. Но българите пропуснаха.
После абсолютно харесаха Симеон. И пак така. И сега Бойко Борисов. Нима в един от тези случаи поне ще ми кажете, че някой е седял отзад?! Кой е този отзад и коя е тая медия, дето го е създала? Нищо подобно не е."
Журналистът Асен Гешаков разговаря в L'Europeo с Иржи Динстбир, вицепремиер и министър на външните работи на първото некомунистическо правителство на Чехия, в момента председател на Комитета за външни отношения на горната камара на чешкия парламент - Сената. По въпроса за досиетата Динстбир казва: „Мен ако питате, бих ги изгорил всичките."
И още: „Налагало ми се е да чета някои от тях и, откровено казано, те вече не са толкова важни, колкото ни се струваше в началото на прехода. Убеден съм лично в едно: че тези документи са отворени не само за хората, които искат да узнаят истината за миналото, но и за други, които се опитват да намерят каквото и да било за когото и да било, за да го компрометират или скандализират."
Известният дисидент, сложил подписа си под Харта 77, казва още:
„Много хора решиха, че малко неща са се променили отпреди. Че свободата е само за онези, които умеят да се възползват от нея. Че не е за обикновения човек, който работи и се грижи за семейството си. Когато виждат корупцията и партийните боричкания, те са омерзени и не искат да участват в това.
Често повтарям: не забравяйте, че нацизмът и комунизмът бяха следствие от безотговорността на либералния капитализъм, който ги предхождаше. Младите хора, които нямат опит от такова минало и се присъединяват към анархистите, явно са разочаровани от подобна неработеща политика..."
