В края на миналата седмица редица интернет потребители бяха неприятно изненадани с новината, че България заедно с още 21 страни от Европейския съюз е подписала спорното споразумение ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането, пише "Капитал".
Официално съобщение от правителството нямаше, така че тази вече не толкова нова новина започна да набира скорост едва през уикенда. АСТА е проблем в световен мащаб, защото според противниците му споразумението сериозно застрашава интернет свободата и човешките права, отбелязва изданието.
България тайно се ангажира да постави под строг контрол интернет, пише в. "Сега".
Макар ACTA да се представя като инструмент "за създаване на законни стандарти за опазване на правата върху интелектуалната собственост и за засилено международно сътрудничество", всъщност тя е инструмент за централизиране на надзора върху интернет и
ще стане първият световен договор за контрол върху мрежата,
коментират авторитетни американски медии.
Текстът на договора не е публикуван никъде, подчертава изданието. Аргументът бил, че става дума за търговско споразумение, а това изисква конфиденциалност.
Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права.
Ако обменът не бъде засечен и прекратен, доставчикът и потребителят могат да понесат големи глоби, а след три предупреждения
потребителят нарушител може да бъде изпратен в затвора
и да му бъде забранен достъпът до интернет, пише още "Сега".
Според ACTA притежателят на интелектуалната собственост, която е била използвана без разрешение, не е нужно да доказва, че потребителят или доставчикът на интернет са нарушили авторското му право. Достатъчно е само да се оплаче три пъти, че правата му са нарушени.
Българското правителство е упълномощило посланика ни в Япония Любомир Тодоров да подпише търговското споразумение. Документът е бил одобрен на два пъти от кабинета - през ноември и на 11 януари.
От стенограмите на двете правителствени заседания става ясно, че не е имало дискусии по съдържанието му, нито някой от министрите е проявил интерес за какво споразумение дава одобрение.
В България не е имало обществен дебат дали държавата трябва да се присъедини към АСТА
Новината научаваме от световните медии след подписването в четвъртък в Япония, подчертава и в. "Капитал".
Един от основните проблеми е, че според документа интернет доставчиците трябва да "сътрудничат с притежателите на авторски права за премахването на пиратски материали".
Това означава, че доставчиците ще трябва да следят всичко, което правите в интернет, социалните мрежи, дори търсачките, а заради неясната дефиниция някои се опасяват, че и кореспонденцията.
Надеждите са в Европейския парламент. Граждански организации вече са събрали над милион подписа под призива си евродепутатите да отхвърлят АСТА. Според юристи, ако споразумението бъде прието, то няма да позволява регулация по същите теми на национално ниво.
