Според експерти причините за ръста са основно две - повишената спестовност на хората заради несигурността в кризата и натрупването на лихви. Влияние оказвало и прехвърлянето на пари от бизнес по сметки на собствениците - физически лица.
Пореден негативен рекорд постигнаха лошите и преструктурирани кредити, пише "Сега". Според данни на БНБ към края на февруари 2012 г. те вече са 22.58% от всички отпуснати, като само за месец са се увеличили с 66 млн. лв., достигайки общо 9.28 млрд. лв. В същото време редовно обслужваните заеми продължават да намаляват. За година те са се свили с 1 процент.
Последните данни на централната банка потвърждават, че подобрението, което бе регистрирано при проблемните кредити през декември 2011 г., е било изолиран случай. Тогава те спаднаха за първи път от 3 години насам.
"Труд" пише на първа страница: 700 процента оскъпяване на кредит! Огромната лихва е по т.нар. бързи заеми до 400 лв. и е един от най- фрапиращите случаи, разглеждани от Комисията за защита на потребителите (КЗП). За това алармира в интервю председателят й Веселин Златев. По думите му това "си е лихварство".
Комисията обаче не може да направи нищо по въпроса, тъй като бързите кредити не са в правомощията й. Те не са обхванати от Закона за потребителския кредит, по който работи КЗП. "Можем само да констатираме, но не и да санкционираме", обяснява Златев. Дупката в закона засяга неколкостотин хиляди договора. Тя може да бъде "закърпена", ако се приеме предложението на Министерството на финансите бързите заеми да влязат в Закона за потребителските кредити.
Седмичникът "Капитал" описва неромантичната приказка за похода на злополучния собственик и мениджър Валентин Захариев от "Дару метал" до днес". "Той е много добър търговец." "Не го подценявайте." "Отлично е изучил математиката, търговията и финансите."
Така започвали разказите си за Валентин Захариев всички, които някога са имали взаимоотношения с него. По-нататък обаче повечето хора предпочитат да замълчат или думите им да не бъдат цитирани, пише вестникът.
"Защото историята на начинанията му, меко казано, не е романтична. От преди покупката на "Кремиковци" през 1999 г. до ден днешен тя е осеяна със скандали, стачки, загуби, съдебни спорове и фалити. Историята е позната. Миньорите чакат заплати от месеци, фирмите са на загуба и не работят, държавата няма какво да направи, а Захариев ту обещава да реши всички проблеми, ту е готов да си тръгне. Сред обвиненията към него все повече се откроява това, че бизнесменът източва заводите, в които влезе", напомня "Капитал".
Цената на природния газ у нас ще бъде намалена със задна дата, ако България успее да договори с "Газпром" намаляване на тарифата на руското гориво, анонсира на първа страница "Монитор".
За парното това намаление най-вероятно ще бъде отразено от 1 юли. Възможността газът да поевтинее със задна дата съобщи вчера изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. По последни данни, оповестени официално от новия икономически министър Делян Добрев, България настоява за 15-процентно намаление по действащите договори за руски газ.
"24 часа" информира, че хапчетата за кръвно и сърце у нас са най-евтини. Средната цена на една опаковка в България на ниво производител е 3 евро, а в Германия, където е най-скъпо - 17 евро. Средната цена за Европейския съюз е 8 евро. Близо до нас са страни като Полша - 3,6 евро, и Румъния - 4,2 евро. Това сочи анализ на международната анализаторска компания IMS Health.
Запасите от кръв и плазма са на привършване, резервът ще стигне за 10 дни, алармира пред "Преса" шефът на кръвния център Андрей Андреев. Затова се налага донори да стават близки на пациентите. Най-тежко е положението с групите с отрицателен резус фактор. Не е прецедент важни операции да се отлагат, защото не може да се намери подходящ кръводарител, уточнява д-р Андреев.
Здравната каса е намалила сериозно средствата, с които стимулира личните лекари, работещи в т.нар. неблагоприятни практики - отдалечени и планински райони, отбелязва "Сега". В областите Търговище, Кюстендил, Силистра, Благоевград и др. средствата за неблагоприятните практики масово са намалени с почти 40 процента, твърдят от националното сдружение на общопрактикуващите лекари. При тези условия може да се стигне и до закриване на практики, предупреждават оттам.
Столичната "Бърза помощ" счупи рекорд като за Гинес, коментира "Труд". С 26 линейки, с които отговарят за близо 2 млн. софиянци, гости на града и 38 села, медиците обслужват по 1000 адреса повече на месец. Данните за нарасналия брой лекарски визити са за януари и февруари т. г. спрямо същите месеци през последните пет години. През първия месец на годината линейките са били при 12 930 пациенти в риск, а през февруари - при 12 427.
"Тричленки ще решават кои роми имат право на лична карта", съобщава "Сега". Депутати от ГЕРБ внесоха проект за промени в Закона за гражданската регистрация, с които се опитват да смекчат пълните безумия, които сами забъркаха преди година под предлог да се сложи край на търговията с гласове по изборите.
Основната промяна се отнася най-вече до големите ромски общности, които живеят в имоти без акт за собственост и затова не могат да си извадят документ за самоличност. Сега се предлага техният проблем да се решава от специална комисия, определена със заповед на кмета на общината. В нея ще се включват служител от общинската администрация и по един представител на териториалните структурни звена на МВР и на Агенцията за социално подпомагане.
Поправката е много спорна, като се има предвид, че се дава възможност за субективна преценка на служители от местната и централната власт да решават на кого да дадат постоянен и настоящ адрес и на кого не. В закона няма посочен дори един обективен критерий за това. А и не е ясно как една тричленна комисия ще провери десетки хиляди случаи.
"Капитал" предлага пет идеи как да се свържат образованието и бизнесът. Университетите имат два продукта - студентите и научната дейност. Освен че произвеждат кадри за бизнеса, могат да печелят и от иновациите, които създават в своите лаборатории. Науката също е бизнес, подчертава вестникът.
Университетите да развиват генеричните умения, не да задръстват с факти, предлага още "Капитал". Изданието изтъква и необходимостта средното професионално образование да се реформира.
Рейтингът пък може да улесни комуникацията между бизнеса и висшите училища. Компаниите и университетите нямат нужда от посредник, а от общ план. Могат заедно с общините да определят в каква посока да се развива регионът, от какви специалисти и научни изследвания имат нужда, подчертава седмичникът.
"Парите трябва да са свързани с качеството" е заглавието над интервю по темата с експерта на Световната банка в областта на висшето образование Джамил Салми. "Качеството и адекватността на програмите - това е проблем номер едно на българските университети. И номер две е равният достъп на всички групи до образование и успех", посочва Салми. За да затворят дупките висшите училища трябва да чуят работодателите, категоричен е експертът.
"24 часа" посочва с каква диплома в момента най-лесно се намира работа. Hулева безработица си гарантират завършилите професионални направления фармация от Медицинския университет в Пловдив, теория на изкуствата в Нов български университет, военно дело във Военна академия "Георги Стойков Раковски" и във ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров".
Това показва рейтинговата система на висшите училища, създадена от министерството на образованието и института "Отворено общество".
Няма лесно да подписвам указите за гражданство, казва в интервю за "24 часа" вицепрезидентът Маргарита Попова. "Законът за гражданството позволява по ускорена процедура да получат гражданство хора с принос в различни сфери на обществения живот. Критериите обаче трябва да бъдат много високи и фактите - автентични. Гражданството е връзката на един човек с държавата. За него самия има и задължения, и отговорности, и емоция", категорична е Попова.
"Стандарт" започна кампания "Чудесата на България 2". Една от целите й е да вкара в ЮНЕСКО поне още две старини. В интервю за вестника Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, заявява:
"България има много паметници, които заслужават да влязат в листата на ЮНЕСКО на световните паметници. Те са от различни цивилизации и епохи. Проблемът при нас идва, че паметниците от тези седем цивилизации, творили по българските земи, са дошли до нас в силно руинирано състояние. Разбира се, може да ги разкопаем и да ги възстановим частично или напълно, както направихме с църквата "Св. Четиридесет мъченици", да речем. Но целият въпрос е дали ЮНЕСКО ще ги признае за оригинални.
Защото има изискване реставрационната намеса по обектите да е много малка. Но тук се питам - нима не заслужава да влязат в листата на ЮНЕСКО вътрешният град на Плиска с дворците на българските канове и царе, с прилежащата към вътрешния град на Плиска голяма базилика - най-голямата църква в Европа?"
Последвайте ни
