"24 часа": Край на вечните длъжници

Ако длъжник спре да плаща заема си, кредиторът има до 10 г., за да събере остатъка от сумата. След това действията срещу длъжника автоматично се прекратяват по давност. Това ще стане факт, ако се приемат поправки в Закона за задълженията и договорите, предложени от депутата от ГЕРБ Емил Радев.

Така ще има край на вечните длъжници, които, макар и осъдени, не могат да си платят борчовете, обяснява той в интервю за "24 часа".

Икономиката ни е като костенурка, сравнението е на Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. В интервю за "Преса" той отбелязва:

"Притесняват ни някои индикатори, които показват, че не се развиваме добре. Един от тях е търговският дефицит на страната. За тримесечието той вече надхвърля 3 млрд. лв., като увеличението е близо 1,6 млрд. лв.

Българската икономика е малка и открита и затова дефицитът е точен индикатор за нейното състояние. Друг фактор е растящата безработица. За една година тя е скочила с 0,7% до 12,9%.

За първи път заетостта е под 57%. В същото време не трябва да забравяме, че в целите си "2020" нашата страна е предвидила 76% заетост. Как ще постигнем това без инвестиции?", пита Данев.

Какви заплати за министри и за чиновници, коментира в "24 часа" финансистът Емил Хърсев. Според него, за да има държавата сериозни кадри, тя трябва да им плати толкова, колкото конкурентите на трудовия пазар са готови да платят за този вид кадри.

Очевидно е, че ако сегашното ниво на заплащане на министър е под 3000 лева, а на заместник-министър - 1400 лева, те не отразяват по никакъв начин нивото на заплащане на кадри с тази степен на квалификация, опит и умения, каквито би трябвало да притежават министрите и заместниците им, за да заемат тази длъжност и да се справят с нея.

За въпросната степен на квалификация в частния сектор биха били платени значително по-високо - почти двойно. Но пък в крайна сметка човек работи и за чест, и за биография и инвестира в името и СV-то си - по този начин на следващото работно място би получил съответния бонус.

Инвеститорите не трябва да се делят на български и чужди, е позицията на директора на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.В интервю за "Сега" той посочва:

"В европейски контекст повечето български компании са малки. За мен най-ефективната политика би била държавата да осигури среда клас А за всички инвеститори. Трябва да е ясно, че няма държава, в която големите инвеститори да са единствените двигатели на икономиката.

Те са важни, но в никакъв случай не осигуряват заетостта, благосъстоянието и перспективата за растеж на дадена икономика. Този потенциал идва от ръста на микро- и малките предприятия, които осигуряват работните места.

Ако търсиш евтино място за инвестиции в Европа, то това е България. Ако търсиш място с качествен човешки капитал обаче, отиваш в Чехия или в Полша.

Именно по този показател изоставаме значително - по добре обучените кадри, за които бизнесът пита отдавна. В този смисъл положителният ефект от кризата е, че част от квалифицираните българи, които изгубиха работата си в Европа или в САЩ, се върнаха у нас, за да потърсят препитание тук. Дано успеем да се възползваме", казва Стефанов.

Ще ни отведат ли магистралите на премиера до дигиталната икономика на президента, коментира "Сега".

Лозунгът на Георги Първанов "Икономика на знанието" преминава при президента Росен Плевнелиев в "Икономика на иновациите", и без ирония, това е добре.

Без научна и развойна дейност България не може да се позиционира в световната икономика и когато набелязваме приоритети, ние на практика нямаме избор - само високи технологии ще направят икономиката ни конкурентна, а за тях са нужни знание, наука, както и политическа енергия, която да ги стимулира.

България трябва да има високи цели и е прекрасно, ако се стремим към дигитална икономика и широки магистрали. Проблемите са два. Първият е, че самото общество иронизира всеки по-смел приоритет.

Ние нямаме друг избор, освен високо да вдигнем летвата пред себе си, дори и да не можем да я прескочим. Вторият проблем е, че високата цел се схваща от политиците единствено като лозунг.

Настоящите управляващи не правят изключение и едва ли магистралите на Борисов ще ни отведат до дигиталната икономика на Плевнелиев.

Вадим на светло всичко, което ще се строи в горите, уверява Десислава Танева, председател е на парламентарната земеделска комисия. В интервю за "Новинар" тя заявява, че Законът за горите не е лобистки. По думите й никога досега не е имало открита и публична процедура по строителството в планините.

Това се е правело само по заявки и по оценки. "Сега вадим на светло всичко, което ще се прави в горите. При внимателен прочит и ако имаш желанието да си обективен, се вижда съвсем ясно, че процедурите вече ще са отворени и достъпни за всички желаещи. А това изключва всякакви теоретични заключения, че е възможно да има наличие на държавна помощ", обяснява Танева.

Нейното послание към протестиращите срещу новия Закон за горите, които се канят да продължат своите изяви на недоволство: Да бъдат информирани и разумни.

Лобистките поправки в Закона за горите отиват в Европейската комисия, която ще бъде сезирана от "Коалиция за България", информира "Дума".

Социалистите искат среща с президента Росен Плевнелиев и ще настояват той да наложи вето върху скандалния закон. Към настояването се присъединиха сините и "Атака".

Поправките ще бъдат дадени и на Конституционния съд - в Конституцията е записано, че обработваема земя не може да се използва за други цели.

Подслушването е манталитет, наложен от ГЕРБ, е озаглавено интервюто в "Труд" с депутата от БСП Михаил Миков. Той е ръководител на комисията за контрол на специалните разузнавателни средства.

Миков отчита, че никога не е имало такъв обем подслушване както в последните години. Има един парадокс - уж сме преборили престъпността, а подслушването постоянно се увеличава.

Ако през 2010 г. 62% от СРС-тата са представени в съда, през 2011 г. са само 45%. Увеличеното използване на СРС, съотнесено към броя на досъдебните производства, както и към крайните резултати - представяне на веществено доказателство в съда, показва ниска ефективност и игнориране на идеята на закона.

В годината на избори едно такова драстично увеличение на подслушваните лица и използваните СРС-та, когато министърът на вътрешните работи едновременно има и политическа функция - шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, по-скоро говори за използване на МВР за политически цели, заключава Миков.

Само преселението на данъчни и митничари ще струва стотици милиони, отбелязва "Сега". Това става ясно от съвместно писмо на Централното митническо управление, което трябва да отиде в Русе, и на Централното управление на НАП, чието преместване е планирано за Велико Търново, в което подробно се аргументира нерентабилността на разселването.

От НАП припомнят, че преди 10 г. пригодяването на готова сграда за нуждите на централното управление е било оценено за над 100 млн. лв. Митничарите пък посочват, че 19 млн. лв. е излязло събирането на митническото управление от две в една сграда в София, тъй като тя е трябвало да бъде пригодена и окабелена за нуждите на структурата, да има специални условия за скъпата и специфична техника на митническата лаборатория.

Над 350 000 лв. ще излизат годишно само командировъчните на митничарите, тъй като експерти на структурата участват ежедневно в различни междуведомствени съвети, комисии и работни групи.

Доверието, което българите изпитват към премиера Бойко Борисов, все по-малко играе стабилизираща роля за електоралната подкрепа към ГЕРБ. Това констатираха социолозите от "Алфа Рисърч" в последното си проучване за периода 31 май - 7 юни, пише "Сега".

Те са категорични, че подкрепата за управляващата партия продължава плавно да ерозира, макар че властта успява да запази одобрението за дейността на институциите на нивото отпреди три месеца.

Потенциалният вот за ГЕРБ, който в началото на юни е 22,3%, постепенно се премества по-близо до дела на хората, даващи положителна оценка за кабинета (22%), отколкото до тези, които харесват премиера, сочат данните.

Концентрацията на власт и политически потенциал в ГЕРБ вече е толкова голяма, че се наблюдава ясно изразена тенденция към установяване на почти еднополюсна партийна система в България.

Около това мнение се обединиха участниците в дискусия върху състоянието на българските партии година преди парламентарните избори през 2013 г.

Без нов голям политически праз, коментира "Труд". Партия ГЕРБ още няма сериозна конкуренция на сиромашкия ни политически пазар. Година преди изборна кампания 2013 най-сериозният магнит за консуматорското махало да не се отплесне в неизвестна посока е новата партия на Меглена Кунева.

Тя не е извънсистемен играч и ако формацията й изиграе добре ролята на нова алтернатива на сегашното управление, ще укроти политическите енергии в рамките на нормалния политически пазар. Ще запуши входа за поредните големи инвеститори на мечти, а алтернативността й ще бъде увенчана с реални, а не взети с еуфоричен кредит на доверие изборни резултати.

С това "България на гражданите" ще помогне и на големите от статуквото. ГЕРБ - че няма да ги помете някоя нова ГЕРБ. И на БСП - че някой външен няма да им дръпне "полагащото им се" завръщане на килимчето на властта.

Трудността за Кунева пък е не само да задържи в оставащата година до изборите позицията си на нова управленска алтернатива. Но и да се бори да е голямата алтернатива. Иначе ще остане на сергията като поредния голям праз.

СДС трябва да участва на избори самостоятелно, смята Румен Христов, кандидат за председател на СДС. В интервю за "Монитор" той отбелязва: "Аз смятам, че СДС има историческа мисия и тя е да не допуснем отново връщане на левицата във властта и да помогнем на дясното да продължи да управлява България в следващите четири години.

Ние трябва да направим всичко възможно да постигнем такъв резултат, който да ни позволи да сформираме десноцентристко правителство с останалите десни формации", заявява Христов.