От свои "добре информирани източници" - производители и дистрибутори, вестникът научил, че цигарите се произвеждат в 13 нелегални фабрики в Китай и влизат в България след няколко претоварвания по различни световни пристанища.
Контрабандата се засилила сериозно след вдигане на акциза на цигарите и все по-често експерти засичали продажби на черно китайско "Виктори".
Освен "Виктори" от Далечния изток идвали "Кент" и "Малборо". Този канал за доставка на "Виктори" е разработен преди години от бивши служители на на Държавна сигурност в толерираната от режима на Тодор Живков фирма за контрабанда на наркотици и оръжие "Кинтекс".
"ДАНС е подслушвала и следила незаконно", разкрива "Сега". Служители на ДАНС са прилагали незаконно специални разузнавателни средства (СРС) и са използвали събраната информация не според функциите на агенцията.
Това изненадващо обяви шефът на ДАНС Цветлин Йовчев, след като излезе от заседание на парламентарната подкомисия за контрол над използването на СРС. Той заяви, че данните от тези нарушения са предадени на прокуратурата. В момента тя разследва арестувания като бос на престъпна група при операция "Октопод" бивш служител на ДАНС Алексей Петров за издаване на държавна тайна.
"Октоподите са и в партиите", казва в интервю за "Стандарт" главният прокурор Борис Велчев.
"Със сигурност има повече от един октопод. Вижда се, че няма сфера на обществения живот, в която да не са впити нечии пипала. Напоследък се промени и разбирането за организирана престъпност.
Досега под организирани престъпни групи се разбираха мутренски банди, занимаващи се с трафик на наркотици и хора. Това разбиране господстваше дълго и бе удобно за някои, но еволюира. Днес престъпни групи има във всички сфери, а участниците в тях изобщо нямат вид на мутри. Напротив, добре облечени са, интелигентни, възпитани", обяснява Велчев.
Той не изключва, че оттук нататък ще изплуват връзки между отделните престъпни групи, които в момента изглеждат напълно самостоятелни. За главния прокурор е очевидно, че има връзка между партии и престъпния елит в страната.
Иначе няма как цели 20 г. този престъпен елит да се е формирал, развивал и усъвършенствал, без да се е ползвал от закрилата на държавата.
"Борисов ми се обади, искаше честен човек", така "Труд" цитира новия министър на здравеопазването Анна-Мария Борисова.
"Аз не съм политик и никога няма да бъда, заяви още Борисова. - Смятам, че в здравеопазването не е необходимо да се политиканства. Няма нужда от бърборене, а от работа. Аз съм професионалист и ще направя нещата така, че професионалистите да се чувстват комфортно."
"Не бива да се засекретява всичко", е позицията на Цвета Маркова, председател на Комисията за защита на класифицираната информация.
В интервю за "Труд" тя припомня какво казва законът - информацията се класифицира съобразно собственото си съдържание. Понякога авторите на документите, не ръководителите, по-скоро експертите, които предлагат грифовете, подхождат твърде механично и засекретяват всичко.
Това е неправилно. Да се постави гриф означава много прецизно да се отсейва и преценява информацията.
Ако ДАНС, като орган по прекия контрол следи дали прецизно се изписват основанията за засекретяване, няма толкова често да се поставя гриф на всички документи, смята Цвета Маркова.
"В просветата: Колкото повече реформа, толкова повече", коментира "Труд" проектозакона за образованието, който бе пуснат за обществен дебат. В основата му стои приетата от всички политически сили преди няколко години стратегия за развитие на училищата.
Голяма част от идеите пък бяха формирани от екипа на предишния министър Даниел Вълчев и подкрепени от настоящия Сергей Игнатов. Това е един от редките примери на добра управленска приемственост.
Според автора големият проблем на просветата у нас е отпадането на учениците и неумението на училището да намери пътя към новото качествено обучение. В училище методиката на преподаване е от миналия век, а децата са в пъти по-напред от учителите си.
Не защото последните не са на "ти" с интернет. А защото новите поколения имат на практика неограничен достъп до информация. Но никой не ги учи как да я използват.
"Депутатите върнаха антикризисни мерки", съобщава "Труд". Бюджетната комисия в парламента разкритикува част от антикризисните мерки на правителството и върна два данъчни закона в Министерството на финансите. Единият засяга данъците върху доходите на физическите лица. В промените се предлага 10% данък върху печалбите от хазартни и случайни игри.
Проблем се оказаха предметните награди - не е ясно как ще се облагат те. Вторият отложен закон беше за корпоративното подоходно облагане. С него се въвежда нов ред за облагане на застрахователите - върху брутните премии. Според депутати и представители на асоциацията на застрахователите това ще доведе до отлив на капитали от страната.
"Яне на прокурор, бил част от Октопода", пише "Монитор". Парламентарната група за борба с корупцията реши да даде на главния прокурор Борис Велчев сигнал за афери на лидера на РЗС Яне Янев.
Това съобщи нейният председател Димо Гяуров след вчерашното заседание на комисията. Разследват Янев за изнудване на депутати и купуване на гласове.
"ЕС брани отпуска като човешко право, а България възражда принудителния труд", коментира "Сега".
Наблюдаваме сблъсък на две социално-икономически школи в Европа. Българската, оглавявана от правителството на Бойко Борисов, издига революционната идея да се отменят излишните отпуски на трудещите се, щом идват в повече на работодателите им.
Брюкселската школа начела с комисаря по индустрията Антонио Таяни е на другия полюс - тя настоява да се провъзгласи ваканцията като основно човешко право.
Борисов като ръководител на държавата в качеството си на крупен работодател търси начин да защити бюджета при очакваните масови съкращения на работни места. Той обмисля да се освободи от излишната работна сила, но без да й дължи нищо - включително и за неизползваните отпуски.
Авторът припомня, че като член на ЕС България пое задължения по неговата Харта на основните права, която е неделима част от Лисабонския договор. В него е записано, че всеки работник има право на платен годишен отпуск.
В анализ в "24 часа" Борислав Зюмбюлев е лаконичен, че свитото потребление е причина за неблагополучията напоследък.
Хората спряха да харчат пари, защото чувстват несигурност в бъдещето. Като не харчат, няма кой да пълни хазната.
В същото време положението в икономиката не е толкова спихнато, колкото се изкарва. Дори ръстът на безработицата не е колкото се очакваше. Никога в цялата българска история досега не е имало толкова пари на влог, които не спират да се увеличават.
Някой трябва да натисне газта и самолетът на икономиката да дръпне, а не да се гасят двигателите по време на полет. Особено опасно и грешно е посягането върху Кодекса на труда, за да се решават временни, конюнктурни проблеми.
"По-добре свити разходи, вместо да се вдига ДДС", смята Цветелина Бориславова, вицепрезидент на Българския съвет за устойчиво развитие и председател на надзора на СИБАНК.
В интервю за "24 часа" тя обяснява, че след около месец ще бъдат готови с предложение към правителството за промени в законодателството, засягащо екологията, строителството и енергетиката. В готвената енергийна стратегия ще залегнат и важните моменти за устойчиво развитие на цялата икономика.
Антикризисните мерки на правителството Бориславова оценява така: "Част от тях са добри, част от тях са опит за съобразяване със социалните нужди в момента. Добри са тези, които са устойчиви, дългосрочни и балансирани за развитието на страната."
Последвайте ни
