С всеки подпален автомобил самочувствието на извършителите нараства, наглостта им - също. И те вече вандалстват не само в крайните квартали на столицата, но и под носа на СДВР или минути след като полицията се е похвалила, че е задържала виновника. Нищо чудно скоро примерът им да зарази и провинцията. Засега се твърди, че подпалената кола в Бургас няма връзка със софийските случаи, но знае ли човек...
Съвсем логично - авторитетът на МВР се срива. В анализ за "24 часа" Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията коментира вълната от подпалвания на автомобили. Той посочва, че за разлика от класическото престъпление с взрив подпалването на автомобили е много по-"просто" престъпление. Защото, ако в единия случай трябват специални познанства, за да бъде намерено взривно вещество, бензинът е достъпен за всеки. Освен че пламъците са зрелище, самата повторяемост на палежите в различни квартали и очакването на следващите предизвикват изключителен психологически ефект.
А доказването на вината за подобно престъпление може да бъде изключително трудно или евентуално случайно.
"Палежите може да са и за отвичане на вниманието на полицията от други престъпления или, казано по друг начин - за дестабилизиране на обстановката в София. Вижте какъв ресурс от полицията отива към този случай.
Може някой да иска и да цели точно това", е предположение на шефа на СДВР старши комисар Валери Йорданов в интервю за "Телеграф".
Цял щаб гони подпалвачите, става ясно от интервю в "Стандарт" със заместник-шефа на СДВР комисар Христо Терзийски. По думите му хората не се страхуват да съдействат на полицията. "По-скоро има нежелание за свидетелстване. Просто повечето палежи са в късните часове. И хората са заспали или си почиват вече. Може би част от тях, които нещо са забелязали, не искат да се занимават. Но това наистина е огромен проблем, защото при повече от случаите свидетелите са изключително малко. А за броя на очевидците може да се каже, че е почти никакъв", посочва Терзийски.
"Кабинетът не обясни по най-добрия начин пенсионната реформа", казва в интервю за "24 часа" Росен Плевнелиев, избран за президент на България. Според него правителството можеше спокойно да извърши тази реформа през 2010 г. Още тогава кабинетът направи куп компромиси, за които сега се плаща цената, включително на социалното недоволство.
"Винаги ще има недоволни, когато се правят реформи. Важното е икономиката да произвежда защото, ако вие не правите пари, няма какво да разпределяте. И чак след това ще има средства и за пенсии, и за БДЖ, и за по-добра инфраструктура. А в момента ние отнемаме и малкото, което можем да дадем на икономиката, за да го дадем на нереформирани сектори", отбелязва Плевнелиев.
Памперс на властта или президент на републиката, пише Петьо Цеков във в. "Сега". Не зная колко време ще мине - сигурно година-две, преди Росен Плевнелиев да разбере, че е избран за държавен глава на България. Не за кмет на Гоце Делчев, не за домоуправител на "Резиденшъл парк", пише авторът. Беше ясно, че той не е достатъчно политически ошлайфан за тази работа, но това наистина не би трябвало да е проблем - има достатъчно време, за да разбере какво е спечелил от тотото и как да се държи пред камери.
Този човек или не е наясно с какво се е захванал, или е избран за Мистър Клише. Президентът на България не се занимава с инфраструктура, с енергийна ефективност, с наука, образование, иновации, култура, административна реформа, той не подобрява бизнес климата, не строи заводи, не копае градинки. Това са политики, които се движат от правителството. И в задълженията му на баща на нацията не влизат тв изяви за смяната на памперси.
Ако Плевнелиев не започне да се държи като президент, сигурно ще остане в историята с определението на Таня Дончева: "Най-празноглавият в политически смисъл на думата човек", вещае коментаторът на "Сега".
"Спестявайте в левове", съветва в интервю за "Труд" Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие. Той обяснява, че левът е обвързан с еврото и каквото и да стане с единната европейска валута, няма опасност левът да се обезцени. Дори при евентуално връщане обратно към обвързаноста с марката, което е чисто теоретичен вариант.
Според Прохаски левът ще остане обвързан с еврото по сегашния курс до момента, в който ще влезем в еврозоната и ще започнем да оперираме в страната с единната европейска валута. Минаването на доларова позиция би било по-рисковано. Прохаски посочва, че към този момент параметрите на българската икономика не предполагат една по-лоша 2012 година, освен ако няма неочаквани сривове в международен план.
Земята става ценна като златото, казва в интервю за "Монитор" Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Той определя 2011 г. като годината на земеделските земи. Пазарът на ниви е стабилен. В сектора е отчетен сериозен интерес от нови инвеститори. Има голям брой купувачи, а обемът на сделките към края на деветмесечието са повече, отколкото за цялата 2008 г., когато все още не бяхме навлезли в кризата.
Голяма част от инвеститорите се насочиха към вложенията в земеделска земя, за да си гарантират сигурност. Цената на парцелите ще расте с 10 на сто годишно. След 2014 г. собственикът на ниви ще бъде ухажван заради правото на субсидии, прогнозира Петков.
Въпросът за изчезването на еврото не е на дневен ред, заявява в интервю за "Новинар" евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев. Ще бъдат направени всички усилия еврото и бюджетите в отделните страни от еврозоната да се стабилизират и правителствата да бъдат задължени да спазват бюджетната дисциплина. От друга страна, е много важно да се осигури растеж и конкурентоспособност на икономиките, защото без растеж и само с финансова дисциплина също няма да излезем от кризата. Трябва да се работи срещу дисбалансите в отделните страни членки. ГЕРБ участва активно в дебата за еврозоната на всички нива, уверява Ковачев.
"Предсрочните избори са пътят към националното съгласие", представя позицията си в "Труд" Лютви Местан, заместник на Ахмед Доган в ръководството на ДПС. Той твърди, че политическата ситуация след вота е парадоксална. Бойко Борисов печели изборите, но е наясно, че сам не може да се справи с кризата. Моделът на еднопартийния му кабинет се изчерпва.
Предсрочните избори изглеждат нелогични заради резултатите от местния и президентския вот, които свиха електоралната тежест на ГЕРБ, но и не качиха тази на опозицията. Нов властови модел? Този вариант в рамките на 41-ото НС е още по-невъзможен.
Страната се нуждае от друго - широко съгласие дори отвъд коалиционността, ако не консенсус, за неизбежните, но крайно непопулярни и болезнени реформи. Нуждаем се от предефиниране на управлението, от нова, надпартийна формула на властта, по-конкретно от експертно правителство на националното съгласие, което да ушири политическата територия на реформите и оттам - по-добрата им социална легитимация.
Последвайте ни
