С толичният градски транспорт се намира на ръба на сериозна криза, след като субсидиите от държавния бюджет за 2026 г. не са включени в проектобюджета, предупреждават експерти и общински власти.
Кметът на София Васил Терзиев вече алармира, че липсата на средства може да доведе до невъзможност за изплащане на заплати още през февруари, което би парализирало движението в града. Това не е изолиран инцидент, а продължение на хронични проблеми с финансирането, които се задълбочават от години.
Припомняме какво доведе до настоящата ситуация, откъде дойдоха субсидиите и какви бяха условията им, както и какви са рисковете за бъдеща криза.
Терзиев: Финансова "дупка" зее в транспорта, през февруари може да не стигнат пари за заплати
Проблемите с финансирането на софийския градски транспорт ескалираха през 2025 г., когато общината се сблъска с дефицит от близо 50 милиона евро в бюджета за транспорт. През май същата година наземният транспорт в столицата бе блокиран за няколко дни поради стачни действия на служителите, които искаха по-високи заплати и по-добри условия на труд. Работниците, включително шофьори и оператори, протестираха срещу ниските заплати и прекомерния извънреден труд, който не се компенсира адекватно.
Градският транспорт на София е във финансова криза
В отговор на кризата правителството отпусна допълнителни 15 милиона лева към субсидията за транспорт, което позволи нормализиране на услугите от 20 май 2025 г. Тези средства бяха предназначени да покрият заплати и оперативни разходи, но не решиха структурните проблеми. През юни заплатите в градския транспорт бяха увеличени със задна дата с 300 лева, но синдикатите продължиха да настояват за устойчиво финансиране.
Към ноември 2025 г. ситуацията се влоши отново. Кметът Терзиев обяви, че субсидията за градския транспорт на София е "изчезнала" от проектобюджета за 2026 г. За сравнение, през 2025 г. субсидията от държавата бе 106 милиона лева, плюс 15 милиона допълнителна помощ от Министерския съвет. Общината поиска 153 милиона евро от държавата, като се ангажира да предостави 163 милиона евро от собствени средства – с 10 милиона повече от държавния принос. Въпреки това, към края на 2025 г. София бе получила едва 237 хиляди лева от одобрени проекти, което подчертава забавянията в трансферите.
- Откъде дойдоха субсидиите и какви бяха условията?
Субсидиите за градския транспорт в България, включително в София, идват предимно от централния държавен бюджет под формата на целеви трансфери към общините. Според Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране и субсидиране на превозвачите, средствата се отпускат за покриване на загуби от пътническите превози, особено за социално уязвими групи (например пенсионери, ученици и хора с увреждания). Те се предоставят до размера на отчетената загуба, базирана на данни от приложения към наредбата, и се разпределят от кметовете на общините към превозвачите.
Условията са строги: средствата са целеви и трябва да се използват само за компенсиране на намалени цени на билети и карти, както и за поддържане на услуги в отдалечени райони. Липсата на гъвкавост в бюджета прави увеличаването им невъзможно без преразпределение от други сектори, като детски градини или ремонти. През последните години субсидиите са се увеличавали поради инфлация и растящи разходи (гориво, заплати), но често са недостатъчни, което води до дефицити.
- Ще има ли криза през 2026 г.?
Ако субсидиите не бъдат възстановени в държавния бюджет, кризата е неизбежна. Според Терзиев, дефицитът от 50 милиона евро вече не е абстракция, а реален риск, който може да доведе до спиране на услуги още през февруари. Синдикални лидери като Ваня Григорова предупреждават, че София може да остане без наземен транспорт, ако не се осигури финансиране.
От ПП-ДБ подчертават, че проблемите са свързани с закъснели плащания от държавата за компенсации по евтини карти и недофинансиране на охраната в метрото. Експерти препоръчват реформи: повишаване на цените на билетите, оптимизация на администрацията и привличане на частни оператори за ефективност. Исторически прецеденти, като военната намеса през 1992 г., се обсъждат, но днес армията няма достатъчно квалифицирани шофьори за подобна операция.
