НС прие на второ четене 10-годишна давност за дълговете на хората

З а първи път в България се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност за частни задължения на физически лица.

Това реши окончателно парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за задълженията и договори. Законопроектът беше внесен от депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти".

С изтичането на десетгодишна давност се погасяват паричните вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, записаха народните представители.

Асоциацията на колекторите: Текстовете за “абсолютната давност” поставят под риск...

Давността не се прилага за вземания: от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица - съдружници в дружество; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; и за обезщетения по Кодекса на труда. Давността няма да тече и за вземания по повод приватизационна сделка и по повод имуществото, реституирано по реда на нормативен акт.

Предвижда се абсолютната давност да важи и за заварените дългове. За заварените тях тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

Промените ще влязат в сила шест месеца след обнародването им, решиха окончателно депутатите.

Законови промени слагат край на "дълговото робство"

Народният представител от НФСБ Христиан Митев коментира, че със законопроекта ще се сложи край на един проблем, който вече десетки години тормози българското общество и засяга стотици хиляди български граждани - прекратява се фигурата на т.нар. вечен длъжник. Той отбеляза, че години наред има непрестанно и критики от Европейския парламент по въпроса.

Депутатът Искрен Веселинов от ВМРО коментира, че се гарантира възможността на кредитора с всички способи да си прибере вземания, но се поставя един разумен срок от десет години, в който изпълнението да тече. От тези десет години изрично изключваме времето за съдебни дела, посочи той.

"Т.е. като законодател, смятаме, че взимаме едно добро и балансирано решение, което защитава и интересите на кредитора, но и дава надежда на длъжниците", поясни Веселинов.