Н а 3-ти октомври 2001, с посредничеството на бившия президент Бил Клинтън, Израел се споразумява със САЩ за най-голямата покупка на военни хеликоптери Апачи. Покупката включвала и множество резервни част. Няколко дни по-късно Израел използва Апачи Лонгбау, най-смъртоносните нападателни хеликоптери, за избиването на неудобни палестински лидери. Вашингтон подкрепя атаките, но не иска да се обвързва видимо с ескалирането на терора. Медиите в САЩ запазват мълчание.
Това е само един от многото примери, които показват как действа цензурата в Прекрасният нов свят. Защото медиите в Съединените щати не са били неосведомени за споразумението, не са били и заплашвани, подкупвани или предупреждавани, те просто отказват да говорят за това. Като представители на огромни корпорации, като част от икономическия живот на страната, те нямат нужда от бомбени заплахи и анонимни обаждания, за да знаят кое е против интересите им. Те са напълно свободни в общия смисъл на думата и все пак напълно зависими от точно тези интереси, които им налагат автоцензура. Свободата е в убежденията и идеалите, а не в интересите.
Свободата на медиите, разбира се, започва от същинската свобода, от която започват и всички други свободи, а същинската свобода започва с изкореняването на страха и насилието. Днес това все още е утопия. Днес, при целия ни технологичен напредък, се лее повече кръв, отколкото в Тъмните векове. Днес историци изхвърлят цели събития от световните анали и изопачават други. Субективността на медиите е просто част от естествения ход на една объркана цивилизация. В този свят, откакто съществуват, медиите са били използвани за фабрикуване на съгласието и фабрикуване на мнението на едно „послушно стадо”. Така е било, така и ще бъде, докато не дойде някаква промяна, не в самите медии, а на едно много по фундаментално ниво.
На първо място трябва да стои свободата на личността, свобода, която се корени още в най-ранното възпитание. Възпитание, което сега изпраща бъдещите управници в престижни университети, не за да се изградят като хора, не за да преследват мечти, а просто за да вдигнат цената си. Възпитание, което ни определя като стока, без това ни най-малко да ни безпокои и възпитатели, които шумно се възмущават от политици и олигарси, а тайно се надяват да видят собствените си деца на тяхно място. Възпитание, което превръща журналистът в търговец, който не търгува с опасни новини, можещи да доведат до финансовата му уязвимост. Докато я няма тази свобода, медиите ще бъдат покорни и то покорни без външен натиск, а това е най-тъжното.
Свободата на медиите днес е невъзможна в пълния смисъл на думата. Възможна е единствено чрез свободата на отделния индивид. Възможна е благодарение на журналистът, който няма цена, който няма други интереси, освен истината. Слава Богу, такива все още има, хора, които знаят, че тази професия е много повече призвание, отколкото бизнес. Въпреки всичко цивилизоващият ефект е факт и днес може да се говори по-свободно, отколкото вчера.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!