“Свободата Санчо, е едно от най ценните блага,
с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,
които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта,
може и трябва да се жертва животът и обратно,
лишаването от свобода е най-голямото зло,
което може да сполети човека.”
/ Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”/
Темата за свободата като ценност си е извоювала място на хронолигичен и концептуален мост между епохите. Многоаспектността ѝ се отразява в сферите на социалното и социално-политическото битие на човека от древността. Борбите за свобода са неразделна част от стремежа към развитие. Този стремеж се отразява в еволюцията на бита, културата, духа и морала на обществото и на човека в частност. Свободата е основополагащо начало на демокрацията. Но именно в демократичните общества най-често свободата е подложена на съмнение- има ли я, ако я има, дали не е криворазбрана, а ако е криворазбрана, каква е причината за нейното компрометиране.
В свободата на медиите се отразява демократичното развитие на всяко едно общество. Затова тя е отговорност, но не едностранна. От една страна, отгворност на медиите е да информират, да казват истината, да са обективни, а от друга- отговорност на обществото е да търси и изисква всичко това. Каква обаче е действителността? В състояние на политическа нестабилност, международни конфликти, заплашващи световни икономики и държавна сигурност, народът копнее за жълтини. Дори когато представители на изпълнителната власт излизат със становище за ограничаване на свободата и влиянието на т.нар. четвърта власт, най-посещавани са интернет страниците, отразяващи бурния личен живот на псевдозвезди. Когато свободата на избор и свободата на словото на цялото общество са поставени на карта, посещаемостта в големите търговски центрове е по-голяма, отколкото участието на протестите срещу тази своеобразна форма на насилие. Факт е, че всеки човек се ражда свободен и разполага със свободата си, както пожелае. Но дали е свободен този, който безгрижно нехае за нивото на безработица, за политическото хамелеонство (люлка на корупцията, задкулисието и разграбването на държавни средства), или онзи, който избира да се опълчи срещу беззаконието и лъжата дори и с цената на собствената си сигурност и комфорт?
Свободата на медиите започва от личния избор на човека да бъде образован- но не образован да познава семантичното поле на думата политика, колкото да бъде образован да взима социално отговорни решения за себе си и околните. Свободата на медиите започва с края на меркантилността, пошлостта и търсенето на евтина сензация, постигана например с лансирането на без друго оголилите живота си „звезди” за определена сума. Защото обеществото не е представено само от чалга идоли, изоставени футболисти и скрити под масата политически прокламатори. Обществото е средата, в която се раждаме, израстваме, възпитаваме себе си и потомството си. С него и за него работим и затова то трябва да бъде образовано и свободно. Свободно от евтини самоизяви във всичките му слоеве и манипулатори в сянка.
В годините на борба за демокрация всеприсъстващ въпрос, превърнал се в риторичен, е защо обществото ни се намира в непрестанен преход. Преходът се превърна в оправдание за беднотията, а тя в стимул на човека да успее на всяка цена, за да се измъкне от нея. А в какво успя българинът през този преход? Успя да се наложи като първообраз на любителя на лъскавите заведения, красивите певици, които се изявяват в тях, веселите компании и жълтите клюки. А така нареченият ни преход се превърна в застой- морален, идеологически и не на последно място образователен. Вярно, много са висшистите, и те продукт на меркантилното време на прехода застой, но и тях с ужас в сърцето чуваме да казват, че любимото им четиво са „романите на Ботев”. Сякаш някой някога е успял да наложи цензура в съзнанието на много хора, които днес от своя страна съвсем умело направляват хода на обществено-политическия живот в полза на собствените си интереси. И такива герои роди преходът застой. Те от своя страна навярно ще възпитат свои достойни по възгледи наследници и с общи усилия и вложения ще управляват кой каквото свари (колкото повече, толкова по-добре), та дори и словото, и медиите в частност.
Да си защитиник на свободата на медиите и да се бориш за нея днес е подвиг, присъщ на смели, силни, та дори по своему луди личности. Да оцеляваш в океана на политическо самохвалство, меркантилна власт, да се конкурираш с високотиражни жълтини, никак не е лесно. Обърканата ценностна система ражда маргинално общество, което пречупва наболелите проблеми през собствения си деформиран светоглед. А свободата на медиите започва от там, където всичко това свършва. Започва от истински четящата, от социално ангажираната и образованата, пътуващата (но не само с шопинг намерения) аудитория. Свободата на медиите започва от гражданското общество, което има нужда от медиите и открива в тях коректив на своите действия. Обществото, което не налага, не използва, а най-малкото не прави опити да въздейства на медиите, защото те са власт. И то единствената власт, която обговаря проблемите на хората и нерядко единствената, която успява да ги реши, въздействайки единствено със силата на словото върху другите три власти.
Истинската свобода на медиите започва от формирането на силно гражданско общество. Общество, което възпитава грамотни, безпристрастни политически и обективни журналисти. Но и общество, което ще бъде образована, търсеща, четяща публика, която ще се отдалечи от примамливия блясък на жълтото и тайничката завист към живота на другия, сякаш трайно вкоренена в съзнанието на българина. Общество, което въпреки нищетата и несгодите на битовото си ежедневие, ще се бори яростно за бъдещето си и само ще търси в медиите трибуна на своите проблеми и ще вижда в тях силата на онази изконна човешка ценност- свободата.
