Р азпространяваните в България фалшиви евро са със средно качество. Те се доближават до истинските банкноти, но са сравнително лесни за разпознаване. В първия ден, от който еврото стана официално разплащателно средство у нас, ви срещаме с един мъж, осъден именно за фалшифициране на евро. Той изтърпява присъдата си в затвора в Белене, с него пред NOVA разговаря Илияна Шишкова, като по негово желание не разкриваме самоличността му.
Той разказа за механизмите, чрез които се създават и пласират неистински банкноти, както и за грешките, които водят до разкриване и осъждане.
Фалшиви евро от България заливат Гърция
Мъжът твърди, че присъдата му е резултат от събития, започнали през 2008 г. в Белгия, където разследващите са открили машина за печат, хартия и всички необходими материали за изработване на фалшиви банкноти. Макар да отрича пряко участие в самото производство, осъденият признава, че е дал обещание да достави материали от България – действие, което по думите му е било достатъчно, за да бъде счетен за съучастник.
Качество, техника и илюзията за „перфектната“ банкнота
По думите му фалшивите пари, които циркулират в обращение, са с различно качество – от примитивни копия, отпечатани на обикновен принтер, до сравнително висок клас фалшификати, произведени със специализирана техника. Най-често срещаното качество е около 60–70% сходство с оригинала – достатъчно добро за заблуда при бегъл поглед, но недостатъчно, за да премине през банкови машини или експертна проверка.
Той подчертава, че не е задължително машините да са модерни – дори стари печатарски машини от 70-те години могат да произведат по-добро качество от очакваното. Ключът обаче е в т.нар. предпечатна подготовка – изработката на матриците, дизайна и детайлите на банкнотата, а не в самото печатане, което е автоматизиран процес.
Защитите, които не могат да бъдат имитирани напълно
Най-сериозното предизвикателство пред фалшификаторите остават защитните елементи – водни знаци, холограми, релефни (брайлови) знаци и специални мастила. Според осъдения, макар съвременните технологии да позволяват имитация на почти всичко, пълното възпроизвеждане на тези защити е практически невъзможно извън официалните печатници.
Европол и МВР разбиха печатница за пари в Пловдив
Затова и фалшивите банкноти не могат да бъдат използвани в банкомати – при опит за внасяне системата веднага блокира. За да премине през банкова машина, качеството трябва да надхвърля 95%, което е почти недостижимо.
Къде и как се пласират фалшивите пари
Фалшивите евро най-често се пласират на места с минимален контрол – пазари, сергии и обекти с голям човекопоток, където продавачите нямат време да проверяват всяка банкнота. За разлика от тях, магазините разполагат с детектори и рискът е по-голям.
В миналото най-често фалшифицираната банкнота е била 500 евро заради огромната разлика между себестойността и номинала. Днес обаче тя почти не се приема в Западна Европа, а в обращение основно остават купюри до 100 евро.
Материали, групи и „такса спокойствие“
Основните материали – хартия и мастила – могат да бъдат закупени напълно легално от фирми, които ги произвеждат за други цели. Специалните бои и елементи за по-високо качество са по-трудни за намиране и често се набавят чрез директни контакти в чужбина.
Печатница за фалшиви евро разбита в София
По думите му една група за производство на фалшиви пари обикновено се състои от три-четири души, като всеки има ясно разпределена роля. Той твърди още, че в подземния свят съществува практика за плащане на т.нар. „такса спокойствие“, която според него в огромен процент отива към корумпирани служители, за да се осигури безпрепятствена дейност.
Практичен съвет към гражданите
В края на разговора осъденият дава и конкретен съвет към хората как да се предпазят. Най-сигурният ориентир според него е ясният воден знак и защитната лента, върху която вътре трябва ясно да се вижда номиналът – 10, 50 или 100 евро. Липсата или размитостта на тези елементи е първият сигнал, че банкнотата може да е фалшива.
