Д нес, в сряда, в 13:00 ч. в Народното събрание ще се проведе извънредно заседание, посветено на увеличението на заплатите на младите лекари. Поводът за свикването му е нарастващото напрежение в здравната система и нуждата от спешни законодателни промени, които да гарантират по-добро възнаграждение и условия за младите медици. Извънредното заседание цели да ускори разглеждането на предложенията за промени в Закона за лечебните заведения, така че въпросът със заплащането да бъде уреден преди приключването на бюджетната процедура.
Какви са сегашните заплати и какво се иска
В момента младите лекари у нас започват кариерата си при значително ниско заплащане – около 1000 лв. на месец за лекар без специалност. Според други източници средното стартово възнаграждение в държавните и общинските болници достига едва около 2000 лв., което е далеч от реалните нужди и отговорността, която професията изисква. Затова младите медици настояват за заплати от поне 3000 лв. нагоре, или за основно възнаграждение в размер на минимум 150% от средната работна заплата за страната – стъпка, която според тях би осигурила достоен стандарт и би задържала кадрите в България.
Поради тази причина извънредното заседание на НС беше свикано от председателя Наталия Киселова, след като по инициатива на "Продължаваме промяната" бяха събрани необходимите подписи, съобщи БНР.
Искането за извънредно заседание с една-единствена точка в дневния ред – второ четене на промените в Закона за лечебните заведения, беше подкрепено от 57 депутати от всички опозиционни формации при изискване от минимум 48 подписа.
Миналата седмица обаче мнозинството в ресорната Здравна комисия отхвърли и трите проекта за промени. Два от тях са внесени от опозицията – от ПП-ДБ и от "Възраждане", третият е на самите управляващи – под него стоят подписите на трима депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН.
Причината за отхвърлянето е, че на коалиционния Съвет за съвместно управление е било решено възнагражденията на младите лекари да бъдат уредени в Бюджета за Здравната каса за следващата година.
От "Продължаваме промяната" твърдят, че не вярват на това обещание, защото в писмено становище от Министерството на финансите до председателя на Здравната комисия Костадин Ангелов, според тях, ставало ясно, че такива средства не са предвидени в бюджета. Затова те настояват парламентът да заложи законово исканото увеличение – възнаграждение до 150% от средната работна заплата за младите лекари и до 125% за медицински сестри и акушерки.
Възнагражденията на работещите в сферата на здравеопазването са били и точка в дневния ред на провелия се във вторник по обед Съвет за съвместно управление. Това стана ясно след изявление на Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС след приключването на срещата, съобщи NOVA.
„Днешното извънредно заседание на НС – считаме за излишно. Тъй като решенията, които сме взели, ще бъдат формализирани в бюджетните закони. Нивата ан възнаграждения, които са обсъждани в публичното пространство през последните месеци – вкл. На младите лекари – ще бъдат постигнати, като бъдат записани в бюджетните закони, които ще бъдат внесени в законовия срок. Няма да има нива на трудови възнаграждения по-ниски от обсъжданите до момента”, посочи той.
По думите на Ангелов депутатите от ПГ на ГЕРБ-СДС ще се регистрират в зала по време на заседанието. "Считаме, че това, което прави ПП-ДБ заедно с "Възраждане", е опит за политическа пропаганда и трупане на политически актив на гърба на българските медици. Това за нас е недопустимо. Ако за Асен Василев и компания това е поредният стартъп - то за нас е решение на проблема, което сме постигнали", подчерта той.
Проблемите зад цифрите
- Ниско базово възнаграждение — като резултат младите лекари се чувстват недооценени и изправени пред необходимостта да работят на няколко места, за да могат да покрият жизнените си разходи.
- Неадекватно заплащане на нощен, извънреден труд и допълнителни ангажименти, както и липса на ясно регламентиран механизъм за допълнителни възнаграждения за обучение и квалификация.
- Несигурни условия за специализация – младите лекари настояват за повече прозрачност в конкурсите за специализация, за условия, които да ги мотивират да останат в България.
- Кадрова миграция — чувството, че трудът не се възнаграждава справедливо, води до отлив на млади специалисти извън страната или към частни структури.
- Финансово и структурно напрежение в системата на здравеопазване — увеличаването на възнагражденията не може да бъде отделено от въпроса за устойчиво финансиране на системата.
Готовност за действия и какво може да се случи
Младите лекари и специалисти не само заявяват искания, но и са готови за протести и стачни действия, ако не бъдат чути.
Тези техни действия предизвикаха законодателни инициативи — както споменатите законопроекти, така и публични гаранции за диалог. В същото време обаче има противопоставяне по въпроса кой да носи отговорността и как да се осигури финансиране.
В извънредното заседание на Народното събрание ще бъде поставен въпросът: какъв модел да се приеме — фиксирани минимални възнаграждения, обвързани с средната заплата за страната, или формула, базирана на колективен трудов договор, който може да варира значително между болници и специалности.
Не е изключено да се обсъди и тема за санкции при неизпълнение на минимални стандарти, контролни механизми към лечебните заведения и към държавните институции.
Какво трябва да следим
При провеждането на заседанието и последващите действия е важно да се наблюдават:
- Какъв конкретен размер на заплата ще бъде приет като „стартова“ за млад лекар без специалност?
- Какъв срок ще се даде за влизане в сила на новите правила? (Миналите изказвания сочат „най-рано в началото на 2026 г.“ като водещ срок.
- Какви контролни механизми и санкции ще бъдат въведени, за да се гарантира, че увеличенията наистина достигат до младите лекари във всички болници?
- Дали ще има специални стимулни мерки за специализация, за работа в по-трудни региони, за нощен труд?
- Какво ще бъде отношението на финансовото министерство и болничните бюджети към осъществяването на тези промени (тоест – откъде ще дойдат средствата)?
В заключение - въпросът за увеличението на заплатите на младите лекари не е просто социален (справедливо възнаграждение) или административен (установяване на минимални прагове). Това е въпрос, който засяга устойчивостта на здравната система, мотивацията на младите кадри да останат и да се развиват в България, както и доверието на обществото в институциите, че могат да реагират навреме.
