Ге ералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова откри днес в София регионалния център за опазване на нематериалното
културно наследство в Югоизточна Европа. Това е първият по рода си център в
Европа.
В целия свят има 6 такива.
Другите 5 са в Япония, Китай, Корея, Перу и
Алжир.
"Значението на нематериалното културно наследство напоследък става все
по-голямо. Виждаме, че в глобализиращия се свят въпросът за идентичността на
народите, на отделните общности - натискът, който всъщност изпитват всички от
униформизацията на културата, е много голям", подчерта Бокова.
Един народ, една общност, която не познава себе си, не знае
своята идентичност, е не просто бедна духовно, тя е
много по-склонна да проявява
екстремизъм,
да участва в конфликти и враждебност. Познанието
дава на хората стабилност и увереност в себе си, каза Бокова.
"Много силно се надявам, че този център ще
бъде от основните опори на ЮНЕСКО, тъй като той има възможност да работи не само
в региона, но и в контакт с останалите центрове, да обменя специалисти и опит и
да участва в съвместни глобални програми", каза тя.
Повечето държави от Югоизточна Европа са заявили готовност да
участват в него. Бокова е убедена, че в
глобализиращия се свят проблемите на културата и на духовното развитие са
ключови за бъдещето на човечеството. В региона пък те могат да бъдат мост към
сближаване.
Суматоха предизвика единствено
въпросът за финансирането на
центъра.
Бокова каза, че "такива центрове, каквито се създават, основно се
финансират с национални средства". "Но веднъж създаден, центърът може да участва в програми под егидата на ЮНЕСКО или за
финансиране по други линии. В ЮНЕСКО разполагаме с доста извънбюджетни
средства, много от тези програми се финансират, така че възможностите са
разнообразни и сериозни, стига да има добра идея, добър проект и добри
програми", каза генералният директор на ЮНЕСКО.
Минута по-късно на същия въпрос министърът на културата Вежди Рашидов
отговори, че държавата нито един лев няма да отделя, тъй като става дума за
средства от ЮНЕСКО. Когато журналистите му посочиха, че Бокова е казала
друго, той се обърна към нея.
Така стана ясно, че такива центрове основно се
финансират от националните правителства, но "ще се намерят лостове и механизми,
чрез които да се получават приходи и да се извършва дейност".
Въпреки това обаче
остана изпусната реплика за 400 хил. лв. за центъра. Рашидов обясни:
"Аз ще ги дам на този етап, а след обяд, като мине управителният съвет, ще ви
кажа точно каква ще бъде формата". Днес ще бъде избран управителен съвет на
центъра, който трябва да даде мандат на председателя. На този пост ще бъдат
избирани хора на ротационен принцип.
Първият мандат ще бъде на Министерството на
културата, председатели ще има и от Министерството на външните работи и БАН.
Министърът на външните работи Николай Младенов каза при
откриването, че създаването на центъра е отнело доста време, но
най-голямото
предизвикателство предстои
и то е в това да се докаже, че България и съседните и
държави могат да работят заедно на Балканите, за да променим общото културно
наследство. С този център започва една културна офанзива да промотираме
Балканите в Европа и света, каза Младенов.
Председателят на БАН академик
Никола Съботинов изтъкна, че решението за създаването на центъра е пряко
свързано с работата на българските учени в тази област. Той отбеляза, че наши
специалисти са канени в други страни, за да споделят опита си. През септември
България ще бъде домакин
Осмата конференция за популяризиране и опазване на
нематериалното културно наследство.
"Търсим варианти България да бъде много активна в сферата на
нематериалното културно наследство. България ще положи много усилия и ще ги
покаже на света", заяви държавният глава Росен Плевнелиев след като се срещна Бокова.
Президентът определи регионалния център като поредната платформа за добросъседство, за разбирателство, "за
честване на общините обичаи и общата ни история".
В глобалния свят трябва да се
грижим за националната идентичност, а това минава през това да познаваме своите
обичаи и традиции, изтъкна президентът.
Това, което трябва да се научим да
правим заедно е да развиваме културата, туризма и регионите, допълни той.
Президентската институция и ЮНЕСКО ще си сътрудничат във
връзка с конференцията "Рио +20", на която ще се обсъждат редица теми - за образованието, управлението на стратегическите ресурси на държавите,
устойчивото развитие, за намаляване на разликите между богатите и бедните,
развитието на регионите и държавите.
Плевнелиев подчерта, че България полага усилия и във връзка с
опазването на световното материално историческо наследство и припомни, че около
300 млн. лв. от Оперативна програма "Регионално развитие"
бяха заделени само за обекти на
културно историческото наследство. "Гордеем се с работата, с успеха и усилията, които полага
генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, подкрепяме я", подчерта още
държавният глава.
Бокова призова България да впише и други
паметници на културата в списъка на ЮНЕСКО. "Като българка, искам да видя
България още по-представена, още по-силна, още по-активна, още по-оценена, още
по-уважавана както в ЮНЕСКО, така и в цялата система на ООН", каза тя.
Източник:
Боби Тошев, БГНЕС
