Т рите момчета, които се изгубиха в Стара планина - Виктор, Веселин и Христо, и близките им разказват пред Нова ТВ за най-трудните моменти от преживяването си.
Ден първи: Всичко започва като на игра. Момчетата тръгват на разходка, нямат намерение да правят дълги преходи, нито да нощуват по хижите. В този момент не знаят, че ще се изгубят и ще се наложи да прекарат нощта в пещера. „Доста студено беше, но гледахме взаимно да се топлим. Първата нощ бяхме доста уплашени и не знаехме какво ще се случи”, казва Веселин. „Честно да ви кажа, дойде ни мисъл и на тримата, че просто няма да успеем. Това е”, допълва Виктор.
През първия ден, момчетата поддържат връзка по телефона с близките си и с хората от спасителната служба. Бащата на Виктор се включва веднага в операцията, заедно със свои приятели.
Ден втори: Трудното тепърва започва – с идването на утрото. „На сутринта вече нямахме нито батерии, нито осветление и гледахме да стоим на едно място, но след няколко часа решихме, че трябва да се движим, защото нямахме нито храна, нито вода”, пояснява Веселин. В това време, търсенето продължава, но тревогата на родителите расте. „Всяка една майка може да разбере какво е, детето ѝ да е в неизвестност и през цялото време всяка една група, която се връща и казва няма ги, няма следа от тях…”, разказва майката на Веселин Мария Иванова.
Ден трети: „Най-трудното беше страхът – към това дали ще срещнем някой, дали ще успеем. Подкрепяхме се, това беше единственото, което ни помагаше да продължим да вървим и да имаме надежда. Казвахме си, че ще успеем, че има надежда, че ни търсят, че може би ще намерим някого…”, споделя младежът. „Видяхме на три пъти хеликоптер, единият път бяхме на доста открито място, махахме с ръце, единия път с горнищата дори, но за жалост не ни видяха”, казва Веселин.
Ден четвърти: щастливата развръзка. „Аз влязох в линейката, наруших правилата, помоли ме фелдшерът да затворя вратата, но аз не изтърпях", споделя бащата на Виктор. "Сега съм изморен, изтощен, потресен и много други епитети”, казва самото момче. Но най-важното – жив.
Спасяването на трите момчета, които се загубиха в Стара планина, е най-мащабната, а вероятно и най-скъпата спасителна операция за последните 20 години, съобщи Нова ТВ.
Някой обаче трябва да плати горивото на 4-те хеликоптера и на спасителните автомобили и да обезпечи и работата на спасителите.
Невинна разходка в планината - От Карлово, три момчета поемат към хижа "Рай", за да видят Райското пръскало – най-високият водопад на Балканите. Така и не стигат хижата. Отклоняват се на километри на изток, чак до околностите на село Тъжа. Близо 30 километра без екипировка, без подготовка, без достатъчно храна и вода. Всяка стъпка в най-опасната част на Стара планина крие риск, се отбелязва в репортажа.
„Казаха, че е било минус 5 градуса онази вечер. Как може да оцелееш? Студът е лошото”, казва опитният планинар Начо. Неведнъж е изпитвал предизвикателствата на планината. В Калофер го посочват като добър планинар.
Изчезването на трите момчета мобилизира 50 планински спасители, още толкова доброволци и военни. И 4 хеликоптера. По данни на Червения кръст, цената на час полет на хеликоптер е около 3 хил. лв. Когато една спасителна акция продължи над денонощие, тя струва по 40 лева на час. Така грубата сметка по издирването на тримата в Балкана набъбва до над 60 хиляди лева дневно.
„Който дава поръчката за издирване, който ни търси за помощ, той трябва да си плати. Такъв е редът навсякъде”, казва Цвятко Цветков от ПСС, отряд Сопот. Трите момчета нямаше да плащат, ако бяха по-съобразителни и си бяха направили планинска застраховка. Цената ѝ е около 30 лева и покрива услуги на стойност 1000 лева. С две думи - когато тръгнем към планината, истината е в няколко неща - предварително проучване на маршрута, преглед на прогнозата за времето, зареждане на телефона и една планинска застраховка.
