Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов съобщи днес, че макар все още да не се знае точният брой на първокласниците, те ще са малко повече от миналата учебна година, заради лек демографски ръст.
Добра новина е, че на фона на всички лоши прогнози от миналата година, има обратен процес - българската емиграция е започнала да се връща в България, каза Игнатов.
Затова се поставя един въпрос, който досега само е бил обсъждан теоретично и трябва да се мисли как да се обучават децата на български език, особено тези, родени в чужбина, допълни той.
Игнатов посочи, че през миналата година, по неофициални данни, около 200 хил. души - български емигранти, са "започнали да се движат към България".
Според отчетите, които получаваме, всичко е наред и на 15 септември трябва да започне нормално учебната година, но понеже зная къде живеем, напълно е възможно "някой да каже тогава, ама ние не сме довършили, още два пирона ни остават...", заяви образователният министър, попитан очаква ли проблеми за началото на учебната година.
По повод на идеята малките ученици да не носят учебниците си в училище, тъй като там ще имат втори комплект, образователният министър каза, че сега тази идея се обсъжда и бавно ще навлезе в практиката.
Естествено е, че след като има целодневна организация на учебния ден, е напълно нормално да не се носят учебниците в клас, добави той.
При целодневното обучение на учениците занималните се плащат от държавата, а ако някъде се плаща, има нарушение или е частно училище, каза още министърът.
Той коментира и внесените в парламента два проекта за Закон за българския език - на депутата от БСП Любен Корнезов и на двама депутати от "Атака".
Като учен смятам, че нямаме нужда от Закон за българския език, защото езикът е саморегулираща се, динамично развиваща се система, каза Игнатов и добави, че "подобно законодателство няма да ни помогне с нищо".
Сергей Игнатов смята, че България има голям грях "към езика" след 9 септември 1944 г., тъй като са приети изменения в правописа, които са отдалечили страната ни от българската диаспора. Минаха много години, затова може да се помисли и може да има едно смекчаване в тази посока, смята той.
Министърът разказа за скандинавска практика, която може да се приложи и у нас - млади автори, които са публикували стихове, разкази и желаят да пишат книга, да могат да получат право на двегодишна стипендия със средна работна заплата на месец, за да могат и да представят този ръкопис след две години.
Според Игнатов такива практически грижи трябва да имаме в подкрепа на българския език, който е подложен на огромен, хилядолетен натиск.
