“Приказките за еврото са фантастика!”. Това заяви финансистът и бивш подуправител на БНБ Емил Хърсев в предаването “Денят на живо” по NOVA NEWS.
“Когато от една парична система, която има висока инфлация, изведнъж се присъедините към парична система с ниска инфлация - това предизвиква стрес” обясни Хърсев.
“Няколко месеца има опит за увеличение на цените, вижда се, че пазарът не го приема и те слизат обратно. Това не е инфлация. Това е опит за използване на психическите явление на паника и несигурност. Но практиката показва, че в нито една страна присъединяването към еврозоната не е предизвикало съществен и осезаем инфлационен процес”, поясни финансистът.
Хампарцумян: Те са в еврозоната и са си добре
Той заяви още, че еврото отдавна е влязло в България.
“Ако някой мисли, че сега ще влезе еврото – греши. Еврото е влязло и ние плащаме в евро всеки Божи ден. Вътре в националния оборот има плащания в евро и те нарастват. Огромна част от депозитите също се съхраняват вече в евро. Хората просто са се преместили на резервната валута, с оглед сигурност”, отчете Хърсев.
Той коментира и бюджета, неговата предстояща актуализация и влиянието му върху българската икономика. Според финансиста икономиката малко се влияе от държавния бюджет.
Дацов: ЕК може да започне процедура срещу България
“Има не повече от 10% дял на обществени поръчки в брутния вътрешен продукт”, каза Хърсев и допълни, че според него този дял навярно ще намалее, но увери, че БВП расте, движен от износа.
“Изключително добри цени в момента за износа на основните експортни отрасли на България. На това се дължи добрия тонус на българската икономика”, посочи Хърсев.
Той е категоричен, че актуализацията на бюджета не може да компенсира загубите за потребителите, като липсата на увеличение на работната заплата и поскъпването на основни хранителни продукти.
“Бюджетът не може да храни нацията. Напротив- нацията трябва да пълни бюджета и да храни държавата”, заяви Хърсев.
Ще скочат ли цените, ако България приеме еврото - голямата спекулация
“Поскъпването на основни хранителни стоки е част от икономическото развитие”, допълни той.
“Само по един единствен начин се излиза от криза - с повече работа и производство. Не забелязвам това нещо да е цел и приоритет”, допълни Хърсев.
