Националистите и Движението за права и свободи играят в един отбор, а противникът им е демокрацията и европейското развитие на България.
Ако това твърдение ви звучи пресилено, замислете си дали именно националистите не помогнаха на Ахмед Доган да се измъкне дори по-силен от доста затрудненото положение, в което се намираше?
В тази предизборна кампания сме свидетели на необичайна за Доган активност. Лидерът на ДПС обикаля градове и села и трескаво се среща с избиратели - нещо, което не е правил в последните две-три кампании.
Нямаше как Доган да не си развали рахатлъка след толкова корупционни скандали и множеството въпросителни около смъртта на Ахмед Емин, които в по-голяма или по-малка степен внесоха смут в душите и на традиционно твърдия му електорат. Изглеждаше, че след осем години във властта няма да му е лесно да убеди избирателите в най-бедните райони на България, останали си най-бедни и с управлението на ДПС, че отново трябва да гласуват като един.
Вместо това в репортажите виждаме, че Сокола е във вихъра си. И как няма да е, щом единственото, което му се налага да прави, е да отиграва удобните топки, подадени му от уж най-големите му политически противници?
Докато може да говори за опасността от нов "възродителен процес", ДПС няма защо да се защитава от обвиненията в корупция и клиентелизъм. И се отблагодарява, бълвайки радикални изказвания, които националистите на свой ред използват за надъхване на електората си.
Не съм привърженик на конспиративните теории и не твърдя, че това поведение е резултат от тайни срещи и договорености между ДПС и "Атака", да кажем. Това дори не е необходимо, такива политици се разбират и без думи, знаейки, че каквото е полезно за едните, е полезно и за другите.
Защото как иначе да си обясним случилото се в община Гърмен? Атаката срещу "радикалния ислям", инициирана от "националиста" Яне Янев, който с начина си на говорене отне доста избиратели от "Атака", донесе огромни ползи за ДПС.
На първо място, изплаши живеещите в района мюсюлмани, които с очите си видяха най-големия си страх - да се повтори историята. За целта и баретите бяха истински, точно като преди двайсет и няколко години.
Случилото се трябваше да създаде усещането у мюсюлманското население, че без ДПС повтарянето на историята е възможно, ако не и неизбежно. И сигурно го създаде.
Ще сгрешим обаче, ако прехвърляме цялата вина за тази порочна симбиоза само върху националистите. Не може да се пренебрегва вината и на другите партии.
Ясно е, че БСП в момента има интерес от силно ДПС. За БСП националистическите атаки срещу ДПС са добре дошли, тъй като, от една страна, снемат историческата отговорност от партията, извършила "възродителния процес", а от друга - изместват дебата от корупцията, отклоняването на еврофондовете и управленската немощ към етническия мир.
И по ирония на съдбата онези, които някога смениха имената на българските турци и прогониха голяма част от тях от родината им, днес са възприемани като техни закрилници.
В тази кампания най-голяма услуга на ДПС обаче направи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Необмислените му изказвания дадоха като че ли криле на Ахмед Доган, тъй като му дадоха основания да внушава на избирателите си, че антитурските настроения са присъщи на по-широк политически спектър, а не се ограничават до 10-те процента, подкрепящи националистите.
Разбира се, ГЕРБ се опита да замаже гафа на лидера си, но това не е толкова лесна задача и ще трябва да бъдат положени още много усилия, за да се възвърне изгубеното доверие на мюсюлманското население.
От значимите играчи "Синята коалиция" като че ли най-много внимава критиките към ДПС да са изчистени от етнически асоциации. Десните сили обаче са твърде далеч от максималното, което може да бъде направено. Защото така нареченият възродителен процес е едно от най-ужасните престъпения на комунизма и именно на антикомунистите се пада задачата да гарантират, че няма да позволят повторението му под каквато и да било форма.
Наистина, това беше направено още в началото на прехода, но защитата на човешките права е постоянна величина и щом има хора, които продължават да се страхуват, дълг на политиците е да ги успокоят.
Трайна победа на демокрацията ще има не като убеждаваш българите да гласуват, за да не бъдат управлявани от турци, а като убедиш българските турци, че само ще спечелят, ако се освободят от етническата хватка на шепа хора. И че като гласуват етнически, подхранват национализма.
И като им покажеш, че цениш техния потенциал, включително и в управлението на страната, не само като представители на етническа група, а благодарение на качествата, които имат.
Струва си да се опита, ако не искаме и през следващите 20 години да ни управлява дори не толкова ДПС, колкото ДС.
----------------------------
Авторът е журналист на свободна практика и аспирант в СУ "Св. Климент Охридски"
Източник: "Дневник"
Последвайте ни
