„Имиграцията в ЕС дава сила на икономиката. Един от примерите е Великобритания, където имигрантите вече са икономическа сила”, коментира Гунтрам Волф, директор на „Брюгел” - влиятелния брюкселски изследователски институт за икономически политики.
„В Германия имаме също значителен дял имигранти. Това оказва поддръжка на икономиката и така квалифицираните местни работници отиват на по-високи нива в йерархията на труда”, подчерта Волф, който гостува в София за 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството под мотото „Големите въпроси на 2018”.
Можете ли да си позволите да имате деца в България
Кой взима заплата от 3500 лв. у нас
ЕК: България има прекомерни икономически дисбаланси
„Възприятието на имиграцията е доста различно от реалността. Ако питаме гражданите на различните европейски държави какъв процент са имигрантите – мюсюлмани, ще се окаже, че техния брой е надценяван, т.е. има изкривена представа по темата”, смята Волф.
„Съпротивата в европейските страни към имигрантите, идващи извън ЕС е много по-голяма, отколкото към хората от държавните в общността”, посочи той.
„Според Евростат българското население е намаляло с между 1,5 и 2 млн. души от времето на падане на Берлинската стена, което е тревожно. В Източна Европа се получава дефицит на работна ръка, като това е спирачка за развитието. И какво трябва да направи в тази ситуация България?”, попита икономистът.
„Висшето образование и инвестициите в него могат да подсилят имиграцията на младите хора, но и разширяването на средното образование би могло да има позитивна роля в икономиката”, посочи директорът на „Брюгел”.
„Необходими са и силни институции за намаляване на корупцията”, добави Волф.
„В последния доклад на Международния валутен фонд от декември 2017 г. се говори за силната финансова система в България, което е също гаранция за успех. Има разговори за въвеждане на еврото, но в Западна Европа има съпротива срещу скорошно влизане на страната в еврозоната и това не е тайна”, подчерта икономистът.
„Общественото мнение в Германия е такова, че хората са доста скептични”, заяви Волф.
„Знаете какви са критериите – номиналната конвергенция, за която уверяват, че България е изпълнила, но по-неясни са нещата при икономическия растеж, който догонва Европа, въпреки че и той е добър”, посочи Волф.
„Неофициалният критерий е за институционалното качество. В Германия има безпокойство, че в България може да се случи нещо като гръцката история – липса на финансова дисциплина, дестабилизиране на банковата система, спад на брутния вътрешен продукт”, поясни експертът.
„Много хора имат това опасение”, подчерта Волф. „Българските намерения доказват пред ЕС, че България в момента води една стабилна финансова политика и доверието в моята страна може да нарасне, което би било едно фантастично послание, но скептицизмът все още е на високо ниво и това трябва да се отчете”, каза Волф.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!