Б ританският вестник "Гардиън" посвещава статия (Вж. оригиналния текст на изданието) на антиправителствените протести в България, които според авторите отслабват, но страната остава в криза.
Задава се въпросът дали демонстриращите студенти могат да осигурят нов политически език.
В статията се обобщава политическият път на премиера Пламен Орешарски и се отбелязва, че сегашните протести са започнали преди повече от 160 дни заради спорното назначение на Делян Пеевски за директор на ДАНС.
Отначало протестите бяха многолюдни, с участието на представители на всички части на политическия спектър, които искаха оставката на правителството.
Постепенно числеността им намаля след като бяха присвоени от групи, които ги възприеха като начин да съживят антикомунизма от 90-те години на миналия век.
Протестиращите започнаха да призовават за "европейски ценности", "морал в политиката" и "истинско скъсване" с комунистическото минало,
пише "Гардиън", който обръща внимание и на организираните от БСП контрапротести. Сега ситуацията е в задънена улица - правителството и опозицията споделят еднакви социално-икономически възгледи, но си разменят празни обвинения, пишат авторите на статията.
Вестникът описва окупацията на Софийския университет, която според авторите е била приета от десноцентристката опозиция ГЕРБ и Реформаторския блок като продължение на кампанията им.
Окупацията определено съживи уличните протести, но когато бе видян потенциалът й, се появи значителен натиск от партийни активисти и от средите на окупаторите за отказ от интелектуалните й цели и да се наблегне на постигане на оставка на правителството и произвеждане на нови избори, пише вестникът.
"Моралната революция" на студентите предизвиква неудобство у политическите елити, които се опитват да намерят нова легитимност чрез съживяване на старите политически разделения.
Студентите изрично се разграничиха от всички политически партии, които доминираха в България след 1989 г. и вместо това насочиха гнева си срещу белязания от бедност и корупция безкраен "преход" към демокрация, отбелязва "Гардиън".
Нещо по-важно - окупацията отиде отвъд настояването просто за оставка на едно правителство, която би довела до нова група политици, но запазване на статуквото.
Студентите организираха ателиета, в които обсъждаха какво общо бъдеще желаят, напомняйки ни що е то университет.
Докато уличните протести бяха блокирани в наблягането на призрака на "комунизма", без да дават възможност за размисъл и критичен дебат, оригиналният стил на студентската окупация е вдъхновен от движението "Окупирай".
Цената на успеха в съживяването на протестите обаче бе непоправимата загуба на интелектуалното съдържание на началната фаза на окупацията. Окупацията трябва някак да съживи и своите собствени цели и посока.
Не само за себе си, но за общото протестно движение и за България като цяло, пишат авторите на статията, според които главният лозунг на протестното движение "Оставка!" не може да мобилизира хората, поради което популярността на протестите спада.
