Ц ърквата е сред институциите, които традиционно се ползват с високо доверие сред обществото ни. Тези нагласи се запазват стабилни през последните години, като доверието варира между 40 и 50 на сто. На фона на отношението към други институции, особено тези на държавната власт, това са впечатляващи стойности.
Църквата сякаш остава встрани, нагласите към нея са стабилни, без резки пикове и спадове, макар че наличието на скандали и обвинения не е изключение и за тази сфера на обществените процеси у нас и назад в годините е давало своето отражение. Показателно е, че погребението на патриарх Неофит през март тази година беше определяно като едно от събитията, които в най-голяма степен обединиха обществото ни.
Последните месеци показват запазване на добри нива на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на традиционното за обществото ни. 49,7% от запитаните българи в национално представително изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено специално за БНТ през април отговарят, че имат доверие в Църквата, 34,1 на сто отговарят отрицателно, а останалите не могат да преценят.
Сравнително положителните нагласи към църковната институция обаче не могат да бъдат приравнени към отношението към религиите въобще или вярата в Бог. Глобално изследване, проведено преди време от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ показва, че обществото ни е сред умерено религиозните (средно за света 61% се определят като религиозни; средно за ЕС – 43%). У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските държави.
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но и атеизмът като че ли расте. Минимален спад има сред дела на заявилите, че по-скоро не са вярващи. През 2014 г. отново една втора (52%) от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите – 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години.
Изследването е проведено за БНТ между 28 март и 5 април 2024 г. сред 805 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
