Което донякъде е и смисълът и на платоновите, и на моите „Диалози“
Добре, да приемем за момент, че аз съм нещо като дауншифтър, т.е. човек, който като цяло гледа да не се претрепва от работа и да не влиза в излишни – политически или културни – конфликти.
***
Ще обясня защо. Но много моля да разбирате, че downshifter is a thing, а не някаква Gen Z-измислица.
***
И че наистина има подобен начин на живеене.
***
Разбира се, терминът е измислен, за да опише генерално мързаливи хора, които с минимум усилие живеят добре (вероятно натрупали известно състояние). Свързан е основно с възхода на IT-индустрията etc.
***
Но аз леко имам предвид друго, ако позволите – дайте да дауншифт-ваме за повече смисъл, т.е. да не си губим безценното време в социокултурни разправии, които не водят до нищо, ама нищо-нищо.
***
Подобна е разправията например кой да бъде националният ни празник.
***
Докато има живи, индоктринирани от соц-учебниците (например как Гурко освобождава София, без да си даваме сметка какво са направили неговите азиатски воини на множество софиянки тогава, пък и в други руски войни), този разговор в някаква степен е безсмислен. Особено в соц-мрежова среда, където всеки полуръст смята, че има цялото право на света да коментира, да „журналистира“ и да боцка като с коктейлна шпагичка некви мисловни титани.
***
Горе-долу същото е и с казуса „Морфов“. Тази история с Народния театър е победа на телесността, на некултурния жест, на политическата принуда над човек, който е твърде „отвъден“ спрямо общите разбирания.
***
Накратко, не пипайте Морфов с мазните си кунки; дори не го споменавайте. Не го коментирайте, не сте достойни.
***
Той може да пише по вратите, може да се държи като рокзвезда, щот е.
***
А на вас не се полага да коментирате, щот не ЗНАЕТЕ. Да, директорът на Народния видимо не е най-ярката крушка в полилея, но това не изяснява самия културен казус.
***
Тук обаче решително се намесва и предмодерното. И сега ще ви „отворя“ относно един сериозен скандал, за да разберете, че трябва да си затваряме устата, когато става дума за изкуство.
***
Като се има предвид сериозността на някои от скандалите, които по-късно разтърсват "Ролинг Стоунс", глобата от пет паунда за пикаене на стената на бензиностанция изглежда доста незначителна. Но в средата на 60-те кариерата на "Стоунс" тъкмо започва да се развива - и е много по-лесно да се скандализира британската общественост.
***
Въпросният инцидент се случва на 18 март 1965, когато басистът Бил Уаймън обявява по време на пътуването към дома след концерт в покрайнините на Лондон, че има нужда да се облекчи. Групата спира на бензиностанция, където става разправия, след като Уаймън уж обидил служителя, като попитал: "Къде можем да се изкъпем тук?".
***
Крайният резултат от тази дивотия: Джагър, Уаймън и Ричърдс пикаят на няква стена, но това става национален проблем в свръхчувствителната тогава Британия, тъкмо принудена да се откаже от колониите си. И по това приличат на нас: вместо съдебната система (Old Bailey, хах) да се занимава с важните неща, тя предпочита прото-пиара на нищо и никакъв скандал. Това е изследвано многократно, но понеже не се занимавате с ПР-наука, няма как да го знаете. Горе-долу тогава е измислена и evasive tactics в PR-a – ако създадеш дори и не особено смислен скандал, ще отклониш вниманието от нечовешкия исономически провал, в случая на правителството на относително глупавия лейбърист Харълд Уилсън. Има го дори в учебниците.
***
Но и това не е особено важно.
***
Важното е съвсем друго: Морфов ще се оправи, но аз попаднах на чужденка в Reddit, която зададе простичък въпрос, превежд.ам буквално: „Чужденка съм. Обяснете ми защо на националния си празник веете в центъра на столицата и руски знамена“.
***
Забележете: Позорът, с главна буква, да вееш руски флаг точно сега, точно година след като агресорът се представя за жертва, точно когато негови отряди разстрелват като в Бабий Яр.
***
Мога да го обясня с нечовешки препратки. Друг път ще обясня за „енхридион“-а на Епиктет. Както и за онова на Пастернак –„нельзя без последствий для здоровья изо дня в день проявлять себя противно тому, что чувствуешь; распинаться перед тем, чего не любишь, радоваться тому, что приносит несчастье. Наша нервная система не пустой звук, не выдумка. Она — состоящее из волокон физическое тело. Наша душа занимает место в пространстве и помещается в нас как зубы во рту. Ее нельзя без конца насиловать безнаказанно.“
***
Това е като навременна препратка и отчасти присъда за новия СССР на Путин.
***
Добре, симпатизирам на шекспировия Кориолан, той не обича плебса като мен, но е някак жертва на първия платонов диалог с Федър (или Файдрос, на старогръцки). Защо? Защото Лизий, който прилича на изтърсака (и досаден съсед), донесъл ракията, казва нещо много важно – да подадем ръка на по-простите от нас [атиняни].
***
Ами да подадем. Имаме нужда точно от това – да образоваме, да обясняваме, да се разцепим отвътре във вид апостолска мисия, защото – в противен случай – нашата мулти-образованост в крайна сметка не върши никва реална работа. Можем (както аз го правя) през цялото време да говорим на своите, с които споделяме културния покрив, но докато не омъжим високия наратив с онези на първите 5-6 етажа от нашия своеобразен небостъргач, няма да има резултат.
***
Т.е., да препратя към началото – докато дауншифтваме, другите гласове в други стаи (почти по Капоти, хах) ще вършат своето, както те го разбират.
***
И ще дърпат нови и нови млади хора в ямата на Sarlacc. Google that.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
