В рубриката „Високо напрежение” журналистът Татяна Йорданова разкрива защо млади хора, кандидатствали за работа в колцентър, са обучавани да лъжат чужденци. Разследването е за мрежа, която обучава млади хора да печелят доверието и парите на чужденци, съобщи NOVA.
Една примамлива оферта за работа
Началото на тази история е една безобидна обява за работа - над 4000 лева за работа в колцентър, без необходим опит, подходяща за студенти, които говорят чужд език. Скритото условие обаче се оказва друго - всеки трябва да намери своя най-добър начин да лъже чужденци да инвестират. Думата „лъже” обаче не се използва. На младите хора се обяснява, че трябва единствено да помогнат на чужденците да внесат малка сума пари в платформа за инвестиции.
Две момичета, избягали от това обучение, застанаха пред камерата на NOVA, за да разкажат всички подозрителни стъпки, през които са били принудени да минат. Пожелаха да запазят анонимност, затова ще ги наричаме Мина и Петя.
„Единствено ми казаха, че става въпрос за подпомагане на хора, които са си направили регистрация в акаунт за инвестиции. Дотам. Вие трябва да им помогнете да си активират акаунта. Това активиране става чрез депозит от 250 долара. Ние трябва да убедим клиента, че ако иска, може да си върне парите”, разказва Петя.
Детектор на лъжата
Колкото повече чужденци убеждават, толкова повече ще спечелят. За да бъдат истински добри в убеждаването, трябва да минат двуседмично обучение с две уловки – не им се казва за коя фирма ще работят и се изисква от тях още преди да се обучават, да минат детектор на лъжата, на който главните въпроси са два - имаш ли близки, които да работят в полицията и имаш ли такива, които да са журналисти?
Липса на конкретна информация, наречена „конфиденциалност”
До последно Мина и Петя нямат представа за коя фирма са били напът да работят, тъй като обявата за позицията им в колцентър е пусната от компания за набиране на кадри. За целите на журналистическото разследване кандидатстваме за същата работа. Обажда ни се жена, която с мил глас се представя за Атина. Веднага ни урежда за обучение, като пази в тайна имената на лекторите. Малко по-късно става ясно, че в тази фирма е практика служителите да използват фалшиви имена. В сградата, в която се провежда обучението, пристигат още млади хора с различна националност. Има и французи, и индийци. Двамата обучаващи, които са българи по произход, се наричат с нетипичните за България имена Ян и Доминик. През цялото време говорят само на английски.
Мистериозна секретност
Обучаващите се са принудени да оставят личните си вещи в друга стая, като са предупредени, че не трябва да изнасят каквато и да е информация под никаква форма.
„Чанти, телефони, всичко се оставяше в друга стая. Те ти казват в края на деня, че трябва да си оставим бележките там, че не можем да ги взимаме. Заключваха ги в отделен шкаф”, спомня си Мина. Скритата ни камера потвърждава това.
На висок глас Доминик казва на всички пристигнали: „Хора, преди да започнем, сега вие сте на обучение и когато започнете наистина да работите, телефоните не са позволени, така че моля да ги оставите в другата стая. Ще я видите, тя е с отворена врата и вътре има шкаф. И чантите си оставете там. Окей? Мобилни телефони и чанти не са позволени. Моля, винаги ги оставяйте там, а докато сте в почивка, можете да сте тук с телефоните, но се постарайте, когато започнем, да ги преместите. Схващате, нали? Сега, хора, най-важният въпрос: Защо всички вие сте тук? Защо дойдохте днес? Очевидно не е защото аз съм красив, вие това не го знаехте. Нали? Дошли сте тук заради парите. Нека да не увъртаме, да си го кажем направо”.
Лъжите са позволени, дори необходими
„Ще получавате откази, но трябва да сте уверени във всичко, което казвате. Няма значение дали е вярно, а дали го казвате с увереност. Има нещо, наречено лъжа. И какво ли правят хората - хората лъжат, много. Ако ви кажат „ти ме измами”, веднага им казвате „Моля?!, Как така? Какво имаш предвид? Не съм те измамил. Как си позволяваш да ме наричаш лъжец?!”. Ако затворят, ще им звъннеш отново. Буквално. Дори и да знам, че те просто не искат да говорят с мен, аз се преструвам все едно нищо не е станало. Обаждам им се пак и им казвам: „А, връзката се разпадна, какво стана?”. И всичко това, за да осъзнае, че единственият правилен избор е да инвестира”, казват още обучаващите Ян и Доминик.
Мина и Петя дават конкретни примери за това как е трябвало да влязат под кожата на чужденците, само за да ги убедят да внесат депозит. „Можем дори да им кажем, че ние сме с нигерийски корени, с африкански корени, само за да можем да скъсим дистанцията с човека отсреща. Това, което ни обучаваха главно, беше да влезем в техните обувки и да им влезем под кожата. Да кажем, те казват, че имат семейство, три деца, а ние трябва да бъдем в тяхна позиция и да кажем, да, и ние имаме три деца, и ние ви разбираме, но затова се свързваме с вас. Ако някой ни каже, че трябва да се посъветва с жена си да направи ли този депозит или не, ти трябва да му кажеш „Ти си слушал жена си цял живот. Какво е положението, до което стигна, слушайки жена си цял живот?!”, разказват момичетата.
Хората от обучението са убеждавани, че ще работят за лицензирана фирма, но всеки опит да се разбере коя е тази фирма, е неуспешен. От ГДБОП потвърждават, че само в София има поне 10 колцентъра, които извършват инвестиционни измами, в които жертви са чужденци. Една част от служителите в тези колцентрове не подозират, че вършат измама, тъй като им е обяснено, че те само помагат на клиентите си и всичко, вложено от един потребител, може да бъде върнато.
Фабрики за лъжи
По данни на ГДБОП в 10 колцентъра на територията на София таргетираните жертви са хора от европейски, африкански или близкоизточни държави. „Принципът на измамниците, които извършват инвестиционна измами, е да не таргетират граждани на държави, в които физически се намира този колцентър. Много често в колцентровете се пуска музика, за да се направи шумов фон, за да не се чуват другите, които се обаждат на жертви и какво коментират, какво говорят с бъдещите жертви. Много често в тези колцентрове има огромни екрани, на които те си записват кой агент колко пари е донесъл на практика за деня”, разказва ст. комисар Владимир Димитров от сектор „Киберпрестъпност” към ГДБОП.
