Ако днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, е много вероятно да се възпроизведе сегашното партийно представителство в Народното събрание.
Това е изводът на социологическа агенция "Екзакта" на базата на данни от национално представително проучване, направено между 24 февруари и 4 март сред 1000 души.
"България без цензура" (ББЦ) на Николай Бареков единствена би останала извън парламента, тъй като електоратът й се свива значително, допълват от агенцията.
Според данните, ако изборите бяха днес, ГЕРБ би получила 27,4% от вота на българите, а БСП - 11,1%. За ДПС биха гласували 8,2%, а за РБ - 5,5%.
В парламента биха попаднали още ПФ с резултат от 4,5%, АБВ и Атака с по 3%. Видно е, че се скъсява дистанцията между БСП и ДПС, коментират социолозите.
Според 52% от анкетираните за България би било по-добре, ако настоящият кабинет изкара пълен мандат, а 21% се обявяват за предсрочни парламентарни избори
Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на Атака. Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни парламентарни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление, е изводът на социолозите.
Над половината българи казват "да" на задължителното гласуване, сочат данните
52% от българите подкрепят идеята в България да се въведе задължително гласуване, а 36% са против. Задължителният вот е одобряван преди всичко от жените, от хората на възраст между 30 и 40 г., както и от тези над 60 г., от жителите на провинцията, от заможните избиратели.
Задължителното гласуване е неприемливо за представителите на етническите малцинства. Налице е консенсус между избирателите на ГЕРБ и на БСП за ползите от задължителното гласуване.
И в двата електората подкрепящите задължителния вот са по около 70%, посочват от "Екзакта". Делът на хората, които намират за приемливо въвеждането на задължително гласуване остава без особени промени за последните години.
Изследване на "Екзакта" от декември, 2013 г. регистрира подкрепа за задължителния вот от страна на 54% от българите. В същото изследване противниците на задължителния вот са 35 процента. Сравнителните данни показват, че става дума за трайни нагласи по темата, коментират от агенцията.
Този кабинет поднася изненада, доколкото най-одобряваните министри са тези, чиито ресори обичайно събират най-много негативи, коментират от "Екзакта"
Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от Петър Москов и от Лиляна Павлова - одобрявани съответно от 49% и 48%, на трето място е социалният министър Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 41%, а на четвърто - Томислав Дончев, с одобрение от 38%. Това са и министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.
За разлика от Петър Москов, който отскоро е министър, Лиляна Павлова има изграден публичен образ на работещ министър от предишен състав на Министерския съвет. Данните показват, че работата на Лиляна Павлова по пътните инфраструктурни проекти, както и санирането на домовете на гражданите, са одобрявани и подкрепяни.
Лиляна Павлова е министър номер едно в класацията на избирателите на ГЕРБ, според проучването.
Ако настоящото изследване се провеждаше само сред пенсионерите на България, то Ивайло Калфин би заел първата позиция като най-одобряван министър,
коментират социолозите. Ивайло Калфин е одобряван предимно от социално уязвимите обществени прослойки. Усилията на социалния министър не остават незабелязани и от образованите респонденти, както и от жителите на големите градове.
Томислав Дончев е политик с трайно добра репутация и в този смисъл данните за одобрението му в настоящото изследване не са изненада, констатират от агенцията.
На следващо място попадат група министри - както стари, така и нови имена, които се намират в "златната среда" на рейтинговата скала - Ивайло Московски, Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Даниел Митов, Красен Кралев, Десислава Танева и Христо Иванов.
Все още е рано да се правят изводи за някакви тенденции при рейтингите на министрите, които са сравнително отскоро на политическата сцена, посочват от агенцията и отбелязват, че е факт, че лицата на Министерския съвет не са еднакво разпознаваеми.
Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че е върнал доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете. На второ място, 6% посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите. Отново 6% открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.
На четвърто място (от 5%) се отчита стремежът да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Други 4,5% поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4% посочват като най-добри постиженията в ресора на министерството на регионалното развитие - строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.
Една пета от българите смятат, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат
Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46% от интервюираните посочват, че нямат негативни впечатления от работата на правителството до момента.
16% твърдят, че не одобряват теглене на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите. 7% критикуват кабинета за липса на реформи, а 6% - за липсата на синхрон между партньорите в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите, свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4% като поводи за разочарование.
В началото на март "Екзакта" регистрира най-високо одобрение за работата на армията и на полицията
Тези две институции получават еднакво одобрение в настоящото изследване на "Екзакта" - по 35%. Народното събрание е одобрявано от 18 на сто от пълнолетните българи непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата на новия кабинет.
В същото време парламентът продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция за 67% от българите
Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева е одобрявана от 28% от българите.
Цветан Цветанов и Радан Кънев са лидерите на парламентарни групи, които получават по-висок дял одобрение в сравнение с останалите председатели на парламентарни групи в началото на март - одобряват ги по 23%. Веднага след тях се нарежда Валери Симеонов с 20% одобрение.
В първите дни на март правителството е одобрявано от 31%, а Бойко Борисов - от 43%
Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението - 45%. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.
91% от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на Борисов като премиер на страната, а 73 на сто от избирателите на управляващите одобряват работата на кабинета.
Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 39% от българите, което е с 3 процента по-малко в сравнение с октомври 2014 г. С 5 на сто повече са и критиците на президента - 48%.
Негативни оценки за държавния глава дават главно избирателите на БСП и на "Атака". Три четвърти от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на президента. 31% от българите одобряват работата на правителството.
Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт.
