Е вропейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз поради това, че не е транспонирала правилно в националното си законодателство Директивата относно правото на достъп до адвокат и на осъществяване на връзка при задържане.
През януари 2017 г. Комисията започна производство за установяване на нарушение срещу България поради непълно транспониране на директивата. След приключването на случая през октомври 2023 г. бяха установени допълнителни проблеми във връзка с правилността на транспонирането, свързани с обхвата на правата по директивата, с мерките относно ефективното участие на адвокат при разпит и правилата относно дерогациите от правото на адвокат в интерес на разследването.
ЕК представи данни за няколко наказателни процедури срещу България
След изпратеното официално уведомително писмо през март 2024 г., последвано от мотивирано становище през октомври 2024 г. за отстраняване на останалите проблеми, ЕК счита, че България все още не е изпълнила изискванията съгласно директивата. С оглед на това Комисията реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС. Повече информация ще намерите в съобщението за медиите.
Европейската комисия реши също да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за това, че не е транспонирала правилата на ЕС относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури. Страната не е съобщила за транспонирането на мерките до крайния срок 25 март 2024 г. и затова Комисията изпрати официално уведомително писмо през май 2024 г., последвано от мотивирано становище на 16 декември 2024 г. Към днешна дата обаче Комисията не е уведомена за нито една мярка за транспониране и поради това предявява иск пред Съда на ЕС с искане за налагане на финансови санкции. Повече информация ще намерите в съобщението за медиите.
България може да бъде предадена на Съда на ЕС по две наказателни процедури
Комисията също така призовава България да спазва Акта за цифровите услуги и реши да изпрати мотивирано становище, поради това че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги по силата на Акта за цифровите услуги, както и поради това че не е определила правила относно санкциите, приложими при нарушения на посочения регламент. Държавите членки трябваше до 17 февруари 2024 г. да определят и оправомощят координатор за цифровите услуги, който да изпълнява конкретни задачи съгласно Акта за цифровите услуги и да наблюдава прилагането на Акта за цифровите услуги на тяхната територия. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.
Комисията изпраща и още няколко мотивирани становища и уведомителни писма на България във връзка с транспонирането на :
Директива за схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), чийто краен срок за транспониране беше 31 декември 2023 г.; Директивата по отношение на правилата на СТЕ на ЕС, приложими за сектора на въздухоплаването, чийто краен срок за транспониране беше 31 декември 2023 г.; измененията на 5-ата директива за капиталовите изисквания (Директива 2013/36/ЕС) и на Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности; Директивата МИС 2, чиято цел е да се гарантира високо ниво на киберсигурност в целия ЕС, и трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до 17 октомври 2024 г.
