О бсъжда се възможността да има единен приемен кандидатстудентски изпит за всички факултети на висшите училища, в които се изучава съответната специалност, съобщи министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова пред журналисти, след като участва в дискусията "Учи, за да работиш",
"Има идея, тя е в много суров вид – кандидат-студентите да имат възможност да избират университета, в който ще учат, професионалното направление и съответния факултет", уточни министър Клисарова. Тя отбеляза, че тази идея ще е обвързана с държавната поръчка за приема на студенти.
Образователният министър обясни как ще се прилага новото предложение за приема, ако бъде одобрено.
Например, държавата има нужда от 10 000 икономисти, а за специалността "Икономика" може да се кандидатства с география, с математика, а може и някой университет да реши, че матурата по математика му е достатъчна за приема, посочи министър Клисарова.
Тя отбеляза, че всички факултети по икономика в страната трябва да постигнат консенсус, за да може кандидат-студентите за тях да положат изпит по математика или матурата да им се признае за кандидатстудентски изпит по този предмет. Тогава ще се даде свобода на студентите да изберат в кой факултет по икономика искат да учат – например в Софийския университет, в УНСС или във Варна.
Това означава, че за една специалност би могло да има един приемен кандидатстудентски изпит, обобщи министър Клисарова.
При кандидатстването за "Медицина" и сега са почти еднакви критериите по биология и по химия и затова кандидат-студентите ще бъдат улеснени, ако има единен приемен изпит, каза образователният министър.
Попитана дали ще има университети, които няма да се съгласят да приемат студенти по този нов начин, министър Клисарова каза, че ректори са заявили, че "това е една добра система", но добави, че всеки университет е автономен. "Затова не искам да гарантирам, че тази система ще влезе, това е едно предложение", допълни тя.
Клисарова отбеляза обаче, че е много важно да се обвърже финансирането на университетите с качеството на обучението и не може финансирането да бъде само на брой студенти.
Тя заяви, че държавата не трябва да финансира всеки, "който, каквото иска да учи, а да се финансират стратегическите за страната направления и професии".
По време на дискусията ректорът на УНСС проф. Стати Статев призова "да се спре с това крещящо несъответствие – бройките за прием на студенти във висшите училища да бъдат повече от потенциалните кандидат-студенти".
Основно трябва да "пипнем" специалността "Икономика", защото никой във висшето ни образование не разкрива места по математика и химия, а всички обявяват повече бройки за прием в специалностите "Икономика" и "Администрация и управление", коментира проф. Статев. Той заяви, че "трябва да се каже какъв прием ще финансира държавата във висшето образование и след това, ако някой иска да си плаща, нека да си плаща и да си учи".
През 2013 г. бяха обявени 71 234 места за прием на студенти във висшите ни училища, а само 58 000 ученици си получиха дипломите за средно образование, каза ректорът на УНСС. След като за 10 години непрекъснато нарастваше броят на първокурсниците в университетите, то през миналата година бяха обявени два пъти повече места, отколкото са потенциалните кандидати за висше образование, коментира той.
Според него бизнесът трябва да обяви колко специалисти иска в съответните професионални направления, тъй като сега колкото бройки за прием подадат университетите до Министерството на образованието, то толкова се и утвърждават в постановлението на Министерския съвет.
Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев заяви, че е крайно време държавата да финансира тези специалности, в които завършилите ги висшисти имат реализация.
Според него не може да има специалист с висше образование, който не знае английски език. Данев добави, че на такъв висшист не трябва да му се дава диплома.
БСК работи с девет университета за преструктурирането на учебните им планове и програми, за да съответстват с изискванията на пазара на труда, съобщи Божидар Данев.
