Двустранни търговски организации и КРИБ призоваха изключението за съществена стопанска дейност да бъде въведено с промените в ресорен закон

П редставители на двустранни търговски организации и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) призоваха на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София изключението за съществена стопанска дейност, предвидено в Директива (ЕС) 2022/2523, да бъде въведено в Закона за корпоративното подоходно облагане, чиито промени ще се гледат днес от парламента на второ гласуване. Според организациите това не би намалило в значителен размер очакваните постъпления в бюджета и би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна инвестиционна дестинация. 

През втората половина на ноември парламентът прие на първо четене многонационалните и големите национални групи предприятия да се облагат с допълнителен данък и/или с национален допълнителен данък в размер на 15 на сто.

Председателят на Управителния съвет на КРИБ Кирил Домусчиев заяви на пресконференцията, че ако искането на бизнеса не бъде взето под внимание, организацията ще обмисли каква форма на протест ще предприеме.

Домусчиев, както и представители на Американската търговска камара в България, Бизнес клуб "Белгия-България-Люксембург", Германо-българската индустриално-търговска камара и Конфиндустрия-България, които участваха в пресконференцията, заявиха, че бизнесът не е против 15-процентния данък, след като той се налага в ЕС, но е против да сме единствената държава, в която липсват тези облекчения за съществена стопанска дейност. Никакво внимание не беше обърнато на бизнеса и в крайна сметка стигнахме дотам да убеждаваме бюджетната комисия в правотата ни и в това какъв би били ефектът за икономиката ни без облекченията за фирмите и предприятията, които са със съществен брой работници и активи, коментира Домусчиев. Ако нашите искания не бъдат приети и не бъдат гласувани, вече ще решаваме какво да правим в нашата организация, защото е ясно, че отношенията бизнес и изпълнителна власт са разрушени и няма нужното уважение и респект, заяви председателят на КРИБ и допълни, че ако в държавата се прилага само увеличение на данъците и вземане на заеми, ще тръгнем по гръцкия модел.

Изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов посочи, че бизнесът все пак ще потърси срещи с партиите в парламента, които ще гласуват в зала законопроекта, да ги убеди в последния момент да променят решението си.

Тим Курт, президент на Германо-българската индустриално-търговска камара, посочи, че много от членовете на Камарата биха били засегнати от покачването на подоходното облагане, защото влизат в тази облагаема група и подчерта, че от организацията са съгласни с минималното ефективно данъчно облагане от 15 процента, но не и с това да не се въвежда облекчението за съществената стопанска дейност, когато има фирми, които стимулират развиването на работна ръка и влагат в материални активи в страната. По думите му това безпокои не само германските компании, които вече са инвестирали тук, но и бъдещи такива, които биха искали да направят своите вложение в България. Досега България се славеше, че има добри данъчни модели и би било странно, ако само тя остане единствената държава от ЕС, която не се възползва от въвеждането на подобно облекчение, коментира Курт.

Президентът на Американската търговска камара Оливие Маркет също посочи, че една от силните страни на България е данъчната й система, като изтъкна, че в обществото и в публичното пространство има съгласие, че тя трябва да остане такава, каквато е, за да се съхрани това предимство. България предприема по-категорично, дори агресивно предложение за въвеждането на тази директива спрямо останалите страни от ЕС, посочи Оливие Маркет и допълни, че това отправя погрешен сигнал към инвеститорите в България и за инвестиционната среда. Според него по-устойчивият в дългосрочен план подход е увеличаването на икономическия растеж.

От Конфиндустрия-България заявиха, че подкрепят въвеждането на директивата, но е от изключителна важност да се въведат и облекчения, предвид факта че в останалите страни те съществуват, а това би поставило международните и национални големи компании в неблагоприятна позиция.

Освен от участващите в пресконференцията организации, предложението във връзка с промените в закона се подкрепя от Гръцкия бизнес клуб и от новосъздадената Канадска камара, каза изпълнителният директор на КРИБ.