И ма ли разцепление в ДПС? Този въпрос сякаш вече окончателно намери своя отговор, след публичното противопоставяне между почетния председател на движението Ахмед Доган и председателят на парламентарната група Делян Пеевски и последвалите събития.
В сряда Доган поиска по имейл оставката на последния и още 5 депутати от групата, твърдейки, че са опитали да направят "вътрешно-партиен преврат с цел използване партийната власт за лични и групови интереси и промяна на политическия профил на партията". Буквално като мото на писмото бе приета и фразата "Късно е либе, за китка".
Реакцията на Пеевски не закъсня. "Двамата с Ахмед Доган се познаваме прекалено добре и двамата знаем каква е истината. Историята ще покаже, че съм бил прав. Никой не може да спре Новото начало. Продължаваме с екипа ми, с изпълнението на ангажиментите си в името на по-доброто и по-мъдрото Утре. Ще бъдем с хората и до хората".
Ситуацията към настоящата дата в движението логично поражда асоциации с 2015-та година, когато ДПС бе изправено именно пред подобен проблем. Сравненията не са едно или две и определено случващото се изглежда като явно "дежа вю".
Желанието да се еманципира от Доган изрази Лютви Местан. Той остро разкритикува политиката му, а по-късно отказа да се оттегли доброволно. Скоро обаче бе официално свален от Централния съвет на партията от постовете му на партиен председател, на шеф на Централния съвет, на Централното оперативно бюро, както и на парламентарната група на ДПС.
И по онова време атаката провокира разцепление сред депутатите. Местан бе подкрепен от няколко съпартийци и създаде нова партия, "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ). Тя обаче така и не успя да влезе в Парламента и скоро се разпадна.
Говорейки за нови партии, няма как да не се върнем и към друга популярна фигура от движението - бившият земеделски министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски, Мехмед Дикме. Той напусна ДПС още през 2007 година, мотивирайки решението си с думите, че "ДПС не може да принадлежи на една личност и партията се нуждае от явен вътрешен коректив и опозиция, а не тя да се капсули".
Тогава Дикме уточни, че от доста време не се е виждал и говорил с Ахмед Доган, но призна, че според него "въпреки всеки негативи, партията трябва да продължи да участва в управлението на България, независимо от отделните личности във властта". Преди 3 години, през 2021 година, Дикме оглави и формацията "Движение за единство на народа" (ДЕН), която макар да бе регистрирана като сдружение, имаше една явна идея - да събере всички, които са напуснали ДПС от създаването на партията.
Множество представители на бившата партия на Местан, ДОСТ, се вляха именно в нея, а официалното изявление за задачите пред ДЕН на Мехмед Дикме бе "алтернатива, в случай че ДПС не намери промяната и не тръгне по правилния път за реформиране на партията, за да стане приемлив участник в следващо управление". Постепенно активността на сдружението затихна, макар самият Дикме да не пропуска да коментира политиката на ДПС и към момента.
Връщайки се още по-назад в миналото, стигаме до името на Касим Дал, който от един от най-близките хора и считан за дясна ръка на Доган се превърна от зам.-председател на движението до негов основен критик. Той напусна ДПС в началото на 2011 година, мотивирайки се именно с подобен мотив - "опит за промяна на политическия профил на партията".
Отцепвайки се заедно с колегата си Корман Исмаилов от ПГ на ДПС в 41-то Народно събрание, той също създаде впоследствие собствена партия - НП "Свобода и достойнство". По-късно тя стана част от Реформаторския блок, коалирал се години по-късно с ДОСТ на Лютви Местан.
Стигаме до днес, когато за първи път партията и членовете й са разделени на две и макар преди седмица да се твърдеше, че разделение по оста Пеевски - Доган не е възможно, сега наблюдаваме именно това.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
