Н а 16 април 1925 г. България преживява най-кървавия атентат в своята история – взривът в църквата „Света Неделя“, извършен по време на опело на убит генерал, отнел живота на над 150 души и ранил стотици. Сто години по-късно, този трагичен акт остава не само кървав епизод в родната история, но и един от най-жестоките терористични актове в Европа за времето си.
Историкът доц. д-р Светослав Живков, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, коментира в интервю за БГНЕС, че атентатът не е дело на отделни отчаяни индивиди, а целенасочено политическо действие, организирано от тогавашната Българска комунистическа партия с подкрепата на болшевиките в Москва. Целта – дестабилизация на държавата и превръщането ѝ в комунистическа, по съветски образец.
Атентатът – част от опит за метеж
Доц. Живков подчертава, че атентатът в „Света Неделя“ е планиран като част от по-широк заговор – нов опит за метеж, подобен на Септемврийското въстание от 1923 г., но с различна тактика. Планът е бил чрез физическото елиминиране на държавния елит да се парализира институционалната власт и да се улесни въоръжен преврат.
Въпреки ужасяващия мащаб на взрива и жертвите, метеж така и не се случва. Причините – успешните действия на държавата, полицията и разузнавателните служби, които в месеците преди атентата успяват да неутрализират ключови структури на партията и да арестуват или прогонят основните ѝ дейци. Към началото на април 1925 г. комунистите в страната или са в нелегалност, или извън България – Георги Димитров, Васил Коларов и Станке Димитров вече са избягали. Атентатът остава единствен акт, без последвал метеж.
Най-тъжният 16 април в историята на България
Историческата оценка днес
Според думите на доц. Живков през последните две десетилетия българската историческа наука значително напредва в изучаването на този период. Особено значим е приносът на проф. Веселин Янчев, който публикува цялостно изследване по темата. Въпреки това, достъпът до някои архиви в Русия остава ограничен – документите, които бяха отворени по време на Перестройката, отново са засекретени през последните години.
16.04. 1925 г. – Атентат в църквата „Света Неделя“ в София#MadeInBulgaria #Bulgaria #Sofia pic.twitter.com/ymxrOFMqcQ
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria) April 16, 2017
Истинското предизвикателство днес според доц. Живков не е академичното познание, а битката със стереотипите и политическите митове продължават да битуват в общественото пространство – като например твърдението, че извършителите на атентата били жертви на репресии. Истината е, че репресиите срещу БКП започват едва когато властите разкриват подготвяния метеж.
Гражданска война или политическа нестабилност?
Много често в общественото говорене периодът между 1918 и 1944 г. се определя като време на гражданска война. Доц. Живков обаче е категоричен – това е твърде генерализиращо. Според него гражданска война в България може да се говори само за краткия период 1923–1925 г., и то условно. Няма паралелна власт, няма територия под контрол на алтернативно управление, както е било в Испания или Русия.
Политическото противопоставяне е остро, понякога и извън законовите рамки, но насилието идва предимно от страна на комунистите – с убийства като това на проф. Никола Милев. Изключения като Гео Милев не могат да променят генералната картина.
В следващия епизод на „История.bg ще обърнем поглед към драматичния период 1919 - 1925 г., който завършва с един от най-големите атентати в Европа през 20 в.
— ИСТОРИЯ.BG (@istoriabg) April 12, 2018
За причините и последствията от зловещия атентат в църквата „Света Неделя“ ще говорим в понеделник от 21 ч. по БНТ pic.twitter.com/W2F9Yotw6p
Демокрация, преврати и влияния
Според доц. Живков, България преминава през различни политически режими – от авторитаризъм до опити за демокрация. След преврата на 9 юни 1923 г. страната тръгва към демократизация, но комунистическите действия спъват този процес. Периодът между 1926 и 1934 г. е определен като един от най-демократичните в Европа за времето си. След 1934 г. идва нов авторитарен режим, който се затвърждава с Втората световна война.
"През 1944 г., в месеците след смъртта на цар Борис III, се наблюдават нови опити за демократизация от правителствата на Багрянов и Муравиев. Но този процес е прекратен с Деветосептемврийския преврат и установяването на тоталитарния режим", казва доц. д-р Светослав Живков.
16 април 1925 г., 15 часа и 20 минути… Това е най-мрачният час за близките на посетителите в софийския храм „Свети Крал“. При експлозия, загиват 134-ма души, 500 други са ранени.
— ИСТОРИЯ.BG (@istoriabg) April 12, 2018
За зловещия атентат в църквата „Света Неделя“ ще говорим в понеделник от 21 ч. по БНТ pic.twitter.com/6E0DMPKQ36
Изводи 100 години по-късно
Сто години след атентата в „Света Неделя“, изводите остават болезнено актуални. Според доц. Живков, трябва ясно да се назовава ролята на външни сили, които често са действали срещу интересите на българската държава. И най-важното – да се отстоява демократичното решаване на конфликти.
„Насилието ражда насилие. Ако искаме да сме демократична държава в 21 век, трябва категорично да заклеймяваме опитите за налагане на политически решения чрез терор и насилие“, подчертава доц. д-р Светослав Живков.
Най-кървавият атентат в българската история
След кървавото потушаване на Септемврийското въстание от 1923 г. БКП е забранена и минава в нелегалност. Комунистите решават да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „Света Неделя“ Петър Задгорски.
С помощта на последния в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да унищожи царя, правителството и управляващия елит на България.
Комунистите се спират на о.з. генерал Константин Георгиев, който е убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ на 14 април.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7.00 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15.00 часа. Службата се ръководи от Софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Експлозията избухва около 15:20 часа и събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
При атентата загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати, но повечето жертви са обикновени граждани, включително деца.
По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.
