С офия, 16 април 1925 г. 15 часа и 20 минути. Оглушителен гръм. Земята в центъра на българската столица се разтриса. Куполът на катедралата "Св. Неделя" сякаш изхвърча във въздуха. Миг зловеща тишина предшества писъците и стоновете. Но малцина знаят, че току-що се е случил най-големият терористичен акт в българската история. Кървавият Велики четвъртък.
Денят, в който е извършен атентатът в църквата "Света Неделя" с право е наречен кървав. По своята бруталност, броя на жертвите и ранените, а и заради последиците атентатът е невиждан до този момент акт. Зловещ тероризъм, какъвто по това време светът не познава.
Група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривяват покрива на църквата “Св. Неделя”, докато в нея се провежда опелото на ген. Константин Георгиев.
Атентатът е замислен, подготвен и осъществен под ръководството на Коста Янков - лидер на военната организация на БКП. Неговият план е първо да бъде убит някой много високопоставен човек и когато тялото му бъде изложено за опело, тогава да бъдат ударени и всички събрали се около ковчега депутати, министри и военни. Без съмнение ще бъдат погубени деца, жени и невинни граждани, но това не е от първостепенно значение за организацията. "Целта оправдава средствата."
Заговорниците решават най-напред да елиминират полицейския началник Владимир Начев, но заради засилената му охрана се отказват и избират по-лесна мишена. Така се спират на о.з. ген. Константин Георгиев, депутат от управляващата партия Демократически сговор. Той е застрелян пред църквата "Св. Седмочисленици", отивайки на вечерна служба с внучката си.
Много по-рано комунистите са вербували Петър Задгорски, който работи като клисар в "Света Неделя". Той трябва да осигури достъп до тавана на катедралата. За няколко седмици под основния купол са заредени 25 килограма експлозив. Те са точно над една от колоните при южния вход на сградата, където обикновено при опело се поставя ковчегът с починалия.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък, в 3 часа следобед. Рано сутринта клисарят Задгорски пуска на тавана на църквата един от терористите. Никола Петров трябва да чака знак от клисаря, за да запали фитилите и, докато горят, двамата да избягат.
Когато траурното шествие влиза в църквата, софийският митрополит Стефан, който води церемонията, се разпорежда да преместят ковчега заради многото хора. Така тленните останки на ген. Георгиев са преместени и най-видните присъстващи на опелото по случайност са отдалечени от колоната, над която е зареден експлозивът.
Мощният взрив събаря купола на църквата и затрупва много хора. При атентата на място загиват 134 души, други умират по-късно. Около 500 души са ранени. Сред жертвите има деца и обикновени граждани, трима депутати, десетки генерали, полковници и по-нисши офицери. Но всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, защото по това време е на погребението на убитите в опита за покушение срещу него самия в прохода "Арабаконак" два дни по-рано.
В страната е обявено военно положение. След атентата терористите се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но клисарят успява да избяга и да се укрие. Малко по-късно се предава на полицията и прави пълни самопризнания.
Ръководителят на военната организация Коста Янков е убит в къщата, където се укрива. Делото за атентата е гледано от военен съд. По време на процеса Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията е била финансирана през Виена от Съветския съюз.
Съдебният процес завършва след 10 дни със смъртни присъди. На бесилото отиват трима души, включително и клисарят Задгорски. На 27 май присъдите са изпълнени. Това са последните публични екзекуции в България.
След атентата ЦК на БКП официално го обявява за необмислено действие. Следващите години комунистическата историография определя извършителите на атентата като леви сектанти, действали срещу решенията на Партията.
Ще има и много спорове дали всъщност Георги Димитров и Васил Коларов - първият и вторият човек в Коминтерна по това време - са били наясно с подготовката на терористичния акт.
Много факти през годините ще бъдат заличени или изкривени. Други ще бъдат отнесени в отвъдното със смъртта на основните участници в събитията. За атентата в църквата „Света Неделя“ са написани няколко книги. Но въпреки това и до днес все още цялата истина не се знае.
