Д нес е голямата Задушница преди Великия (Великденския) пост, който през тази година започва на 15 март.
В съботния ден срещу Неделя месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в памет на мъртвите – на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името Задушница показва, това е
ден за възпоменаване на душите на починалите.
За помена се приготвя „коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст.
Задушниците винаги са в събота, защото
в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души”.
На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
