Н а 3 юни настъпва денят на данъчна свобода в България. През 2025 година българите работят близо 154 дни за държавата.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изчислява, че според заложените в Бюджет 2025 консолидирани приходи в размер на 90,3 млрд. лв. и изработените близо 590 млн. лв. (на база прогнозен размер на БВП от 215 млрд. лв.), то са необходими близо 154 дни, за да се попълни държавната хазна.
"Денят на данъчната свобода идва рекордно късно, което е следствие от експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение – от ниво на приходи в размер на 36-37% от БВП в последните години до очакваните 41,9% от БВП в бюджета за 2025 г.", казват от ИПИ.
От института препоръчват фокусът към бюджета през тази година да е върху разходната част:
"Парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96,7 млрд. лв., което е увеличение на разходите с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 г. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44,9% от БВП, което е безпрецедентно през последните две десетилетия. Бюджетният дефицит е заложен в размер на 6,4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръх амбициозната цел за приходи от ДДС. Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лв.".
Късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото, фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва. Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж. Текущата година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест, заявяват икономистите.
