Дирекция „Публична комуникация“ в прокуратурата с позиция в защита на прокурор от СГП

Д ирекция „Публична комуникация“ в Прокуратурата на Република България излезе с позиция в защита прокурор от СГП във връзка с публикацията „Първо, не е ябълка и второ, не е гнила. Кой проверява записван ли е тайно Бойко Борисов“ от 08 юли 2020 г. на българската редакция на сайта „Свободна Европа“. Ето пълният текст на позицията на прокуратурата:

„Дирекция „Публична комуникация“ намира за необходимо да обърне внимание, че съдържанието на материала е в противоречие с професионалните стандарти за обективна и етична журналистика, посочени като основополагащи принципи на работещите в Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). Повод за настоящия извод са следните факти:

Впечатление прави, че авторът проявява тенденциозен интерес спрямо един от тримата наблюдаващи прокурори при Софийска градска прокуратура (СГП), ангажирани с визираното в публикацията производство. В същото време аудиторията не е информирана, че решенията по случая се взимат и от тримата магистрати.

Публикацията съдържа и отделни примери от работата на прокурор Боряна Бецова в СГП за период от няколко години, като чрез тях се правят манипулативни внушения относно изпълнението на професионалните й задължения. За сведение – статистическата справка сочи, че само за 2019 г. прокурор Боряна Бецова е наблюдавала 37 преписки и 54 досъдебни производства. Дори само този факт е показателен за преднамереното отношение на автора. Нещо повече – по всеки от извадените от контекста казуси от работата на прокурор Боряна Бецова фактите са различни от представените:

„Опитът на „Биволь“ с Боряна Бецова“ или случая с „бившия министър на инвестиционното проектиране Иван Данов“ - не отговаря на истината, че преписката е прекратена поради изтичане на давностния срок. В материалите по преписката се съдържа писмо от Службата по заетостта в гр. Париж, Франция, според което: „няма данни за извършени плащания без правно основание“. Казусът е бил обект на обсъждане и на работна среща от европейски и български прокурори, които са стигнали до заключението, че няма извършено престъпление.

„Сигналът на „Протестна мрежа“ - извършените данъчни ревизии на физически лица не са установили данъчни нарушения. При това положение наблюдаващият прокурор, който и да е той, няма как да ангажира наказателна отговорност за данъчно престъпление, поради което преписката е прекратена.

„Делото срещу Христо Бисеров“ - публично известно е, че властите в Швейцария отказаха разкриването на банковата тайна, което възпрепятства доказването на твърдяното данъчно престъпление. Обстоятелство, което става известно едва след образуването на делото, и на практика не позволява доказването на тезата на прокуратурата.

„Процесът срещу Даниел Митов“ - прокуратурата е провела множество действия по събиране и анализиране на голям обем доказателства. Постигната е осъдителна присъда на първа инстанция по отношение на Христо Ангеличин, заместник-министър на външните работи, което е показателно за прецизната работа на прокуратурата. Що се отнася до финалния изход от случая – трябва да е ясно, че доказването на дадено престъпление се основава и на съответната нормативна база, с която прокурорите са длъжни да се съобразяват. 

По повод твърдението, че „въпреки тези неуспехи на Боряна Бецова, кариерата й върви във възходяща линия“ - авторът следва да е наясно, че повишаването на магистратите се извършва по установения ред и при наличие на определени условия. Внушението, че прокурор Бецова е върховен магистрат, освен невярно, е само по себе си противоречащо на тезата на публикацията, в която се визира производство, образувано и водено от прокурори при СГП. Наред с това Боряна Бецова не се е ползвала, нито се ползва от персонална протекция, въпреки направените превратни тълкувания. Принципна позиция на Прокуратурата на Република България е да защитава доброто име и професионалната неприкосновеност на всеки прокурор, следовател и съдебен служител, станал обект на злонамерени атаки.

Наред с всичко изброено дотук, Дирекция „Публична комуникация“ намира за нужно да подчертае, че с публикацията е допуснато нарушение на Етичния кодекс на българските медии, тъй като липсва ясно разграничаване на фактите от коментарите и предположенията.

Видно е, че публикацията е поставена в секция „Новини“ на сайта на българската редакция на „Свободна Европа“, а не в секция „Мнение“, което би придало съвсем друго значение на материала.

Вярваме, че работещите в българската редакция на „Свободна Европа“ журналисти ще се съобразят със стандартите на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL) и ще се придържат стриктно към принципите на етичната журналистика, която изисква да се посочи невярното и да се съобщи вярното“.