С едем месеца след въвеждането на еврото управителят на БНБ Димитър Радев определи прехода като успешен. Той отчете, че плащанията и банковото обслужване са продължили без системни сътресения, а превалутирането на сметки и осигуряването на налични пари са преминали нормално.
Радев обаче подчертава, че техническият преход е само началото и истинската оценка за членството в еврозоната ще се формира от цените, лихвите, достъпа до кредити и сигурността на спестяванията.
Управителят на БНБ е категоричен, че „еврото не създаде инфлацията в България“. Според него инфлационният натиск е започнал преди приемането на единната валута и е бил повлиян от световните цени на енергията и храните, проблемите във веригите за доставки, възстановяването след пандемията от COVID-19, войната в Украйна и по-късно от напрежението на енергийните пазари. Вътрешни фактори като ръста на заплатите, силното потребление, поскъпването на услугите и фискалните решения също да своето отражение върху инфлацията.
По данни, цитирани от Радев, годишната инфлация е достигнала 6,3% през май, но след това се е забавила до 5,2% през юни и 4,4% през юли. Предварителните оценки показват, че самата смяна на валутата е имала ограничен еднократен ефект върху цените - около 0,2 процентни пункта според Европейската комисия и 0,3-0,4 процентни пункта според анализ на ЕЦБ и БНБ.
Радев все пак предупреждава, че закръгляването и промяната на цените в отделни сектори трябва да продължат да бъдат наблюдавани.
Особено внимание той обръща на бързия ръст на кредитирането. Според него той не е равнозначен на инфлация, но може да засили вътрешното търсене и да окаже влияние върху жилищния пазар и задлъжнялостта. БНБ очаква от банките по-внимателна оценка на платежоспособността на клиентите и запазване на достатъчни капиталови буфери. Радев посочва, че при жилищните кредити вече действат ограничения за съотношението между кредита и обезпечението, размера на плащанията спрямо дохода и максималния срок на заемите.
Според него членството в еврозоната дава на България по-силна финансова рамка и достъп до операциите и ликвидните улеснения на Евросистемата, но не премахва рисковете, свързани с прекомерното кредитиране, пазара на имоти и задлъжнялостта. Така че БНБ ще запази превантивния подход към банковия надзор и капиталовите изисквания.
Димитър Радев: Ползите от еврозоната са съществени
„Преходът беше успешен. Това е добър старт, но само старт“, заявява Радев. Той подчертава, че икономиката има нужда от кредити за инвестиции, иновации, инфраструктура и енергийна трансформация, но целта трябва да бъде качествено и устойчиво кредитиране, а не отслабване на стандартите.
В заключение управителят на БНБ обобщава: „Еврото е рамка. Стабилността остава избор.“
