В България след освобождението от османско владичество до наши дни са проведени само 6 национални референдума. Половината от тях са манипулирани, а другата половина нямат почти никакви реални последствия, въпреки че всичките получават категорично одобрение.
Първият национален референдум провежда през 1922 г. правителството на Александър Стамболийски. Въпросът е: „Трябва ли министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (1911–1913 г.), Стоян Данев (1913 г.) и Александър Малинов (1918 г.) да бъдат съдени за ролята си в националните катастрофи от Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война (1918 г.)?”
Целта на допитването е засилване на авторитарния режим на Стамболийски и разбиване на опозицията. 75% от участвалите над 900 хил. души гласуват с: „виновни”. Гласуването се провежда с бели бюлетини за „виновни” и черни за „невиновни” и е манипулирано от властите. 55 хил. бюлетини, повечето черни, са обявени за недействителни. На 31 януари следващата година е приет Закон за съдене на министрите. Няколко месеца по-късно в страната се извършва военен преврат, при който Стамболийски е екзекутиран.
Официално: Гласували са 20,22% от избирателите
Следващият национален референдум е за премахване на монархията в България през 1946 г. Целта е налагането на тоталитарен режим, подчинен на комунистическата партия. Вотът е манипулиран. Официално на референдума гласуват 95,6% от избирателите, като над 90% подкрепят премахването на монархията, след което са свикани избори за Велико народно събрание, спечелени от „Отечествения фронт” с пълно мнозинство. Приета е нова Димитровска конституция, с която България е обявена за Народна република. А БКП узурпира властта.
Тази конституция продължава да действа до следващия национален референдум през 1971 г. Той е за конституционна реформа. Вотът е манипулиран. Избирателната активност е 99,7%, като 99,6% гласуват „за”. Следва приемане на нова Живковска конституция, с която се затвърждава тоталитарният режим в България.
Отхвърлиха мажоритарен вот. Слави: Извършиха преврат
Първият демократично проведен национален референдум в страната е от 2013 г. Той поставя въпроса: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Иницииран е с подписка от Българската социалистическа партия.
Сред условията за провеждането му са да гласуват толкова избиратели, колкото на предходните парламентарни избори и над половината от тях да го подкрепят. Броят на гласувалите е значително по-малък от необходимите над 4,3 милиона. Така въпросът се връща в Народното събрание и в крайна сметка АЕЦ „Белене” не е построена.
Окончателно: 8 лева субсидия за глас догодина
Следва национален референдум за дистанционно гласуване през 2015 г., с въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?” Референдумът е назначен от президента на България Росен Плевнелиев. 69,5% от гласувалите над 2,5 милиона души отговарят утвърдително. В крайна сметка това не води до реални законови промени и дистанционно гласуване в България не е въведено.
Президентът внесе в НС предложение за референдум
През 2016 г. инициативен комитет с председател Слави Трифонов инициира национален референдум с 3 въпроса:
1. „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?”
2. „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?”
3. „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?”
Отново гласуват над 2,5 милиона души, като около 70% дават утвърдителен отговор и на трите въпроса. Реални законодателни действия са предприети само по отношение на държавната субсидия за партиите, но в крайна сметка тя пак става 8 лева за глас.
