С правянето с енергийната бедност трябва да става през системата за социално подпомагане и мерки за повишаване на разполагаемия доход на населението, у нас държавата прехвърля социалните си функции на фирмите
Индустрията в България страда от тежка деформация на енергийния пазар у нас – изкуственото подтискане на цените за регулирания пазар, на който купуват газ и електроенергия домакинствата, като тежестта от поскъпването на енергията се прехвърля на сметките на бизнеса, като най-потърпевши са енергоемките промишлени производства – така наречените големи индустриални консуматори, пише 3e-news.net.
Българската индустрия дълги години субсидира цените на електроенергията и топлоенергията за бита и чрез таксата „задължения към обществото“ на пазара на електрическа енергия. Сега се създават очаквания промишлеността да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени, споделят предприемачи. С налагането на кръстосаното субсидиране на битовите потребители от бизнеса управляващите, които и да са те, както и независимият енергиен регулатор КЕВР нарушават правилата и смисъла на общностния енергиен пазар – кръстосаното субсидиране е забранено по дефиниция от ЕС и ние подлежим на санкция за това. В повечето държави от общността битовите потребители на енергия да плащат по-висока цена от индустрията – така се стимулира енергспестяването и се задържа нарастването на разходите на бизнеса и прехвърлянето на голяма част от тях върху гражданите през бум на инфлацията.
Заради скритото субсидиране на сметките реално не може да се види каква е себестойността на продукцията, а и така завоалирано се изсмукват пари от фирмите. За държавата това вероятно е и начин за справяне с т. нар. енергийна бедност – термин, който отдавна се използва в Европа, но за жалост у нас дори още не е конкретно дефиниран. Справянето с енергийната бедност обаче преминава през целенасочени програми за социално подпомагане на нуждаещите се и реализиране на мащабни мерки за повишаване на разполагаемия доход на населението. Тази отговорност и функция на държавата не бива да се прехвърля на пазарните участници.
Кроссубсидирането е риск за инвестициите, развитието и дори за вдигането на заплатите на персонала при всички фирми у нас. Този риск нараства още повече в момент като сегашния, когато бизнесът е притиснат до стената от огромните сметки за електроенергия и природен газ не само у нас, но и в цяла Европа.
А подкрепата от държавата?
Към момента предприятията у нас получават компенсация в размер до 250 лв./мвтч от сметките си за ток. При цените на природния газ засега няма отредени компенсации за фирмите. Редукция на сметките за синьо гориво през зимните месеци ще получат само топлофикационните дружества и домакинствата, използващи природен газ за отопление.
Според представители на едрия бизнес у нас подкрепата на държавата за компенсиране на високите сметки за ток и природен газ е недостатъчна. Фирмите продължават да трупат нови и нови загуби, някои като най-големия военен завод „Арсенал“ вече спряха временно работата си, други обмислят подобни мерки, а немалка част от фирмите са на ръба на фалита или вече са прескочили тази граница. Хората у нас вече усещат ефекта от скъпия природен газ по сметките при пазаруване заради поскъпването на всички стоки, включително тези от първа необходимост – хляб, мляко, плодове и зеленчуци, нарастват и цените на внасяните стоки, компоненти и системи за промишлеността и услугите. В резултат инфлацията у нас вече гони двуцифрени стойности. Анализатори, икономисти и бизнесмени коментират, че с висока инфлация и продължаващо поскъпване на продуктите сме на път да достигнем нови висини в инфлационната спирала.
Бурният тренд на поскъпване на всички стоки вече „да изяжда“ парите както на хората, така и на бизнеса. И държавата трябва да намери начини да успокои сметките, не само за домакинствата, но и за бизнеса. В съседна Румъния например наскоро бе обявен таван на цените на енергоносителите – както за ток, така и за газ. Във Франция пък замразиха цените до определено ниво, в Испания и други страни намалиха ДДС за цените на тока и газа – това са все мерки които дават глътка въздух на всички потребители.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България неколкократно са призовавали държавата да осигури адекватна подкрепа за бизнеса у нас, който се стреми да оцелее. Ако бизнесите у нас масово започнат да затварят как ще се отрази това на пазара на труда и колко по-големи ще се разходите за безработица?
Газови игри
И докато държавата подкрепя топлофикациите, то най-голямата от тях – столичната – дължи над 1 милиард лева на държавната „Булгаргаз“ и въпреки това отново е изправена пред фалит. Така държавата помага на едни фирми, а отказва да подкрепи адекватно бизнеса, реално допринасящ за ръста на БВП – докато притиска индустрията да си плаща редовно за синьо гориво, „Булгаргаз“ продължава да „очаква“ плащания от „Топлофикация София“. Това очакване продължава вече близо 10 години….
„Индустрията не желае специално отношение. Индустрията желае справедливо отношение“, споделиха наскоро едрите индустриалци у нас. Те са силно обезпокоени, ако сега се наложи да започнат да субсидират и загубите от високите цени на природния газ.
Всъщносът в момента „Булгаргаз“ определя на практика две цени, по които доставя синьото гориво до клиентите си. Нормативно КЕВР определя пределната цена на природния газ, но това важи за домакинствата и топлофикациите. За едрия бизнес се приема дирекно предложението за цените на „Булгаргаз“, без КЕВР да го променя. А газовият доставчик винаги се оправдава, че цените са равни, дори по-ниски от тези на европейската газова борса TTF.
Нов газов договор, но с кого?
Именно задълженията на столичното парно от над 1 млрд. лв в перспектива може да заплаши финансовата стабилност на „Булгаргаз“ и дори на БЕХ, както и да постави под риск доставките на газ от Русия в случай на изпадане в невъзможност те да бъдат заплащани, смятат от бизнеса.
Подобна хипотеза може би е стигнала и до ушите на доставчика „Газпром“, на който му предстои да подпише нов дългосрочен договор за доставки на природен газ за страната ни. Все по-често в енергийните среди се говори, че нов договор ще има, но той няма да бъде сключен с „Булгараз“. Представители на бизнес организациите не крият тревогата си, че при такава рязка промяна на пазара на мястото на обществения доставчик Булгаргаз ще се появят привилегировани посредници, които ще реализират огромни печалби за сметка на големите индустриални потребители. Наред с електроенергията, природният газ е основен ценообразуващ фактор в черната и цветната металургия, азотно-торовата и химическата промишленост, циментопроизводството и стъклопроизводството. Именно експортно-ориентираните предприятия подкрепят ръста на БВП, ерго увеличението на заплатите. Оттам, с по-големи надници, ще е по-лесно и за домакинствата да покрият сметките си за ток.
Повишаването на разходите води и до влошаване на инвестиционната среда, тъй като спира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които дадено предприятие е част от международна корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или преместване на съответния нерентабилен производствен актив извън страната. По този начин страната търпи щети и от загуба на производствен потенциал. А и се закриват работни места.
Всички тези аргументи са повече от достатъчни, за да разберат всички в държавата, че е важно бизнесът да работи, и да му се помага, щом се налага. А той от своя страна ще продължи да помага чрез данъците си обратно на държавата.
