П арламентът гласува на второ четене параметрите на бюджета за 2026 г.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. бе внесен от Министерски съвет (МС) на 1 юли т.г. Той бе приет на първо четене на 15 юли.
Във вчерашния ден депутатите разискваха по план-сметката. Дебатът, който продължи часове наред, премина под знака на критики и взаимни обвинения между управляващи и опозиция.
Приходите, помощите и даренията са в размер на 28,46 млрд. евро. Разходите са на стойност 17,6 млрд. евро.
Нетните трансфери са 16,89 млрд. евро, от които 6,745 млрд. евро са за държавното обществено осигуряване (ДОО), 4,928 млрд. евро за общините и 2,052 млрд. евро за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Вноската на България в бюджета на Европейския съюз (ЕС) е на стойност 1,28 млрд. евро.
Дефицитът е 5,7%, или 7,32 млрд. евро.
Бюджетът на съдебната власт възлиза на 762,033 млн. евро.
Депутатите намалиха бюджета на Народното събрание (НС) от 65,167 млн. евро на 63,167 млн. евро.
Бюджетът на Сметната палата е в размер на 23,181 млн. евро, а бюджетът на президентската институция е на стойност 6,595 млн. евро. Бюджетът на МС е 123,662 млн. евро, а този на Конституционния съд (КС) е в размер на 5,123 млн. евро.
За субсидиране на обществения транспорт и компенсиране на намалените приходи от преференциални цени за определени категории пътници депутатите гласуваха 256,485 млн. евро, като от тях 153,715 млн. евро са за субсидии и други текущи трансфери за транспортните предприятия, 70,260 млн. евро са за вътрешноградския транспорт на Столична община (СО), 102,770 млн. евро са за компенсации за намалените приходи от преференциалните цени на билетите. МС ще може да прави вътрешни преразпределения между отделните видове транспортни субсидии в рамките на утвърдения ресурс.
Парламентът прие общата годишна квота за ваучери за храна на електронен носител да се запази в размер на 818 067 009,91 евро, като бе отхвърлено предложението на ПП за увеличение.
До 72,59 млн. евро се определят за възстановяване на акциза върху газьола за земеделските стопани, включително 21,46 млн. евро за еднократна допълнителна отстъпка.
Минималната работна заплата става 620,20 евро.
Парламентът прие размера на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2026 г. От 1 януари до 29 април един получен действителен глас се субсидира в размер на 4,09 евро, а от 30 април до 31 декември се намалява на 3,00 евро.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е определен на 2,6 млрд. евро, а максималният размер на държавния дълг към края на 2026 г. не може да надвишава 37,7 млрд. евро.
Министерството на финансите ще може да поема краткосрочен държавен дълг за управление на ликвидността, както и да извършва операции по управление на дълга, без това да увеличава държавния дълг в края на годината. Максималният размер на новите държавни гаранции по Закона за държавния дълг през 2026 г. е до 2,02 млрд. евро. Сред одобрените държавни гаранции са до 1,5 млрд. евро за проекта за седми блок на АЕЦ „Козлодуй" до 207,6 млн. евро за разширението на газохранилището „Чирен"; до 192,3 млн. евро за проекта „Вертикален газов коридор" на „Булгартрансгаз"; до 79,3 млн. евро за модернизацията на ПАВЕЦ „Чаира"; до 38,3 млн. евро за изграждането на язовир „Яденица" и свързаната инфраструктура.
Запазват се нетните възнаграждения на държавните служители и служителите в съдебната власт след въвеждането на еврото. От 1 август 2026 г. основните им месечни заплати ще бъдат определени така, че след приспадане на осигуровките и данъка да не получават по-ниско нетно възнаграждение от това към 31 юли 2026 г.
Разходите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за вече отчетени пред Европейската комисия (ЕК) инвестиции ще могат да се разплащат до 31 декември 2026 г., ако обществените поръчки са стартирали преди 1 юли 2026 г. Националното съфинансиране по европейските програми и ПВУ ще продължи да се осигурява чрез трансферите в държавния бюджет, включително за средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Общините ще трябва да върнат неусвоените целеви средства до 15 август 2026 г., като срокът е обвързан с 1 август 2026 г. Неусвоените средства за зимно поддържане и снегопочистване могат да се използват и през 2026 г. Запазват се облекченията за общинския дълг и за финансирането на приоритетни общински проекти. Финансовото състояние на общините ще бъде оценено до 30 септември 2026 г.
Кметовете ще въведат единна финансова информационна система и ще предприемат действия за събиране на просрочени местни данъци и такси.
Публичните предприятия ще могат да изплащат междинен – 6-месечен, дивидент през 2026 г. 50% от приходите от наеми на държавни и общински предприятия ще се внасят съответно в държавния или общинския бюджет.
Държавните субсидии и капиталови трансфери няма да могат да се използват като обезпечение или за принудително погасяване на задължения.
МС ще може да пренасочва средства за избори, хуманитарна помощ за Украйна и справяне с последиците от военните действия.
Прието бе да се създаде Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026 – 2028 г.
Определят се правила за финансиране на общински инфраструктурни проекти чрез Българската банка за развитие (ББР) до 460,2 млн. евро и чрез бюджета на МРРБ до 600 млн. евро. Това провокира лидера на „Продължаваме промяната" (ПП) и депутат от ПГ на ПП Асен Василев да заяви от парламентарната трибуна: „Току-що „Прогресивна България" даде власт на министъра на регионалното развитие еднолично да решава на кои общини ще плати, еднолично да променя вече подписани договори с общините и еднолично да решава дали въобще да им бъде платено и кога. Вместо да има правила и вместо да има прозрачен списък с проекти, вие ни връщате във времената на Царска България. Даже и тогава сме имали Конституция, а сме нямали самодържец, който ще похарчи 1 млрд. евро от нашите пари еднолично."
Министърът на финансите изготвя и внася за одобряване от МС проект на решение за бюджетната процедура за 2027 г. по съставянето на проекта на държавния бюджет за 2027 г., като средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027 – 2029 г. не се изготвя, прие още парламентът.
След 20-минутна почивка, народните представители се заеха и с „Преходните и заключителните разпоредби".