Безлов: Западна Европа затяга режима за емигрантите ни

О�о �овната причина Германия да ни бойкотира за "Шенген" е вълната от имигранти, търсещи социални помощи в германските градове. Това казва в интервю за Радио "Фокус" Тихомир Безлов, старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.

Това се коментираше от 3-4 месеца в Германия - тази вълна, която вероятно започна някъде от лятото, създаде огромни проблеми в бюджетите на германските градове. Самите общини потърсиха дискусия, включително с българската държава, но така или иначе, създадоха една много напрегната атмосфера в тези градове и реакцията на германското правителство е, според мен, повече от логична, припомня анализаторът.

Тази вълна от опасения в Западна Европа, че български и румънски имигранти ще създадат проблеми на техните страни, виждаме

и в Англия, и във Франция.

Част от проблема е, че заедно с нежеланието им да позволят на България и Румъния да се присъединят към Шенгенския механизъм, се появяваха повече тревожни техни ксенофобски призиви, особено в Западна Европа, за разделяне на целия Шенгенски модел.

Имигранти винаги е имало и в Германия, и към Франция, но кризата в Западна Европа изостря тази тема. Освен това, може да се каже, че първоначално тези страни затвориха трудовите си пазари. Поне Германия, Англия, Франция и останалите, бихме казали по-богати държави, затвориха трудовите си пазари, казва Безлов.

На въпрос дали основната причина да не ни искат в Шенген е, че сме бедни, Безлов отговаря: "Да, а не виждам защо трябва да си затваряме очите? Основната причина е бедността. Ако в България имаше работни места, достатъчно висок доход, тези хора нямаше да търсят помощ и работни места в богатата част на Западна Европа. Съответно, големите, богати западни държави, пазят своите работни места, готови са да използват всякакви инструменти, които да затруднят губенето. Така, че не бива да има някакви особени илюзии за бъдещето." Според Безлов

не може да се очаква промяна в развитието на нещата.

Това, което се страхувам, е ситуацията да не се влоши радикално и да се въведат много по-брутални ограничения за работещи от Югоизточна Европа, от България и Румъния. Но не само от България и Румъния. Страни като Унгария, като Хърватия, като Полша, имат сериозни емигрантски общности в Западна Европа, които предизвикват все по-големи напрежения в богатите страни.

Към това трябва да добавим какво се случва в Южна Европа - виждате какви са нивата на безработица в Гърция, в Испания и Португалия, ситуацията очевидно се влошава и в Италия, така, че нищо цветно на хоризонта, добавя Безлов.

Аз мисля, че вината изцяло не е в нас, в този случай, а в политическата конюнктура в Западна Европа и икономическата ситуация. Шенген не е голям проблем за нас, даже имаме известни ползи от отлагането.

Според Безлов резултатите на изборите нямат отношение към членството ни в Шенген. Проблемът е обаче, че се появиха много хаотични и популистки възгледи. Проблемът с Шенген е свързан с политиката на големите и богати западноевропейски страни. След като Холандия, като че ли ревизира позицията си, виждаме че Германия не остави никаква възможност за компромис. Германското правителство много добре знае до какво би довело омекотяване на механизма на Шенген. Знае, че това не е достатъчна бариера, но все пак го определят като някаква бариера на свободното нахлуване в Германия на имигранти, търсещи социални помощи и работа.

Това, от което се страхувам, че ще продължат затягането на режима, казва Безлов. Виждаме в изказването на германския вътрешен министър, освен темата как на България и Румъния няма да бъде дори позволен компромисен вариант за премахване на Шенгенските ограничения при въздушния транспорт, следващата част от изказването е как Германия ще предприеме специални мерки, за да направи невъзможно ползването на социалните помощи от имигранти, търсещи само това.

Преди всичко това са ромски имигранти, които използват изключително щедрата социална система на Германия,

за да отидат там, отбелязва Безлов. И това е, ако погледнете в германските медии частично имаше публикации, и в българските, това се превърна в огромен проблем за бюджетите на някои големи германски градове. Толкова огромен, че в някои случаи говорим за панически страх, казва Безлов.

За България не е добре, че Шенген се превръща във възпиращ механизъм, но има и някаква полза от това, че не сме в Шенген, защото

имигрантите продължават да предпочитат трасета през Гърция, през Италия, през Испания,

казва Безлов. Според него до момента не е било проблем това, че не бяхме в Шенгенския механизъм - не пречело на нашите сънародници да намират работни места в ЕС. Това, което пречеше, е едно придвижване, което губеше някакви минути на границите.

"От гледна точка на някаква икономическа рационалност мисля, че не бяхме особено затруднени. В какво отношение, обаче, този механизъм донякъде ни пазеше и продължава да ни пази? Това, което се случва на южната ни граница? Много пъти ставаше дума за имигрантската вълна, която наблюдаваме в Гърция и затова как поради неприсъствието ни в Шенгенския механизъм, страната ни не е предпочитано направление за преминаване и за оставане. Случващото сега в Северна Африка, в Близкия и Средния Изток, отсъствието от Шенгенския механизъм, ще ни даде някаква възможност да продължим да избягваме тази зона. За съжаление това няма да е достатъчно", казва Безлов. Според него,

българската държава трябва да се опита да вземе допълнителни мерки специално за южната ни граница,

защото се вижда какво се случва в Сирия. Подобна е ситуацията в Египет и в Тунис. Европа ще става все по-важно място за оцеляване, а един от пътищата минава през Балканите.

Като цяло, това е една много лоша тенденция по повод едно влошаване на ситуацията в ЕС, даже не е само Шенгенският модел, казва Безлов. Проблемът е, че целият модел на ЕС започва да се поставя под въпрос - всичко, което вдъхваше толкова оптимизъм през последните 20 години, отбелязва той.