Армията ни излиза скъпо на данъкоплатеца

България поддържа една от най-мащабните и скъпи за данъкоплатеца системи за отбрана и въоръжени сили в Европа.

При все това армията ни изостава в техническо отношение, което създава сериозни пречки пред оперативната й съвместимост с тези от държавите в ЕС и НАТО. Основната причина е недостатъчният финансов ресурс.

Това са основните изводи от доклада за състоянието на въоръжените сили през 2009 г.

Той беше публикуван на сайта на Министерството на отбраната (МО) и предстои да бъде разгледан в Народното събрание.

В документа се посочва, че страната ни е на едно от първите места в Европа по брой военнослужещи на глава от населението - 45 на 10 хил. души. Преди нас е само Гърция.

Освен това традиционно натоварваме националната си икономика в интерес на отбраната и въоръжените сили. Гърция отделя 2,55% от БВП за нуждите на отбраната, следвана от България с 2%. Исландия е на дъното на таблицата с 0,58%.

Българският данъкоплатец отделя процент от доходите си за отбрана почти колкото и гражданите в Чехия и Австрия и повече от хората в Литва, Унгария и Ирландия.

Това далеч не означава, че сумите са големи, а че процентното съотношение между доходи и отчисления за поддръжката на въоръжените сили е приблизително равно.

Общата сума, изразходвана за един военнослужещ през миналата година, е 23 524 евро. В нея са включени както средствата за заплати, така и разходите за обучения, оборудване и т.н.

Това е приблизително два пъти по малко от Литва (43 023 евро), три пъти по-малко от Унгария (61 238 евро), почти четири пъти по-малко от Чехия (87 102 евро) и десет пъти по-малко от Австрия (245 962 евро).

Разпределени по направления на разходите, тези суми класират българската отбрана и въоръжените ни сили отново сред най-"икономичните".

За инвестиции (доставка на оборудване и отбранителни изследвания и технологии) на един военнослужещ харчим 4940 евро на година. За сравнение, Австрия отделя за тази цел 34 435 евро.

В доклада се посочва, че българският войник е поставен в незавидно положение с пет пъти по-малко разходи за снабдяването му с модерно въоръжение от средното за ЕС.

В този смисъл се посочва необходимостта от рязко нарастване на колективните съвмести инвестиции както при закупуването/доставките на оръжие, така и при инвестирането в отбранителните изследвания и технологии и съпътстващите ги дейности в рамките на НАТО и ЕС.