Ани Салич: Защо е важно да си помагаме един на друг

А ни Салич е едно от любимите лица на Нова телевизия - започва като репортер, днес е водеща на централната емисия новини. Вече шест години тя е посланик на кауза в подкрепа на децата - ПРОМЯНАТА. Когато инициативата стартира през 2014 г, Ани Салич обикаля страната, за да я популяризира.

ПРОМЯНАТА е най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, в партньорство с Фондация Reach for Change България. Инициативата подкрепя социални предприемачи, които работят за бъдещето на децата на България. Преди дни завърши кандидатстването в петото издание на инициативата, като тази година фокусът е върху проекти, които предлагат решения на проблеми на деца и младежи, най-тежко засегнати от COVID-19 кризата в България.

За работата си, за инициативата, за отношението към по-слабите - вижте в интервюта на Ани Салич за Vesti.bg

- Какво е за теб благотворителността?

- Нова телевизия ми даде възможността да стана част от една чудесна инициатива за социално предприемачество - Промяната, посветена на деца и младежи. 

Това че подпомагаме от младежи с физически и психически затруднения до училищни платформи и образователни инициативи ми дава правото да се чувствам по-спокойна и доволна, че помагаме наистина и същевременно променяме отношението на обществото към тези, които понякога не виждаме или не искаме да видим.

Вярвам че Промяната ще продължи още много години занапред с помощта на Нова телевизия и ще бъде добър пример за децата ни  и за това колко е важно да си помагаме един на друг.

- Последните месеци всички преживяваме нещо, което не се е случвало - пандемията от коронавируса. Как това промени телевизията, новините?

- Телевизията и новините остават първоизточник на информация, особено в трудни времена, когато хората са объркани и уплашени. Коронавирусът ни изненада, защото сега, когато човечеството планира да създава колонии в Космоса и прави открития всеки ден, всички сме хванати в капана на непознат вирус, който буквално затвори света. Ще отнеме не месеци, а години да победим този враг.

След години на икономическо и политическо противопоставяне сега Европа, Азия и Америка се оказват от едната страна на барикадата. Дойде време, когато всички осъзнахме, че само заедно можем да оцелеем. Тази екипност, нужда да се довериш и да повярваш в другия съвсем естествено диктуваше работата и в телевизията. Колегите ни на първа линия изпитаха предизвикателството някъде да се срещнат с вируса и да се разболеят, докато ние в офиса всеки ден се стараехме спокойно и професионално да работим, за да информираме и зрителите ни, които разчитаха на нас.

- Ти си телевизионен водещ с дълъг опит, можеш ли да споделиш какво е най-трудно да съобщи един водещ на новини?

- За мен лично винаги най-трудно е да чета за трагедиите, които си имат човешки лица. Без значение дали става въпрос за болно дете или катастрофирали хора, винаги се чувствам много тъжна и безсилна.

- А помниш ли забавна случка/гаф в ефир?

- Има, както трудни, така и смешни и весели ситуации. Понякога преди ефир си разказваме вицове и дори не усещаме, когато новините започват, така че една вечер любимата ми колежка Блага, която се грижи за микрофоните ни, се оказа до масата, когато пуснаха шапката на новините и се наложи да легне под масата докато кажем - Добър вечер и ни покрият с картина...

- Освен че си водещ на новините, работиш и по различни теми. Наскоро направи репортаж за богатството на българските билки. Има ли тема, по която много би искала да работиш, или човек, с когото искаш да направиш интервю?

- Безкрайно много са темите, които съм искала да снимам, но често става въпрос за пари и време. Когато бях активен посланик на добра воля на UNICEF помогнах с написването на сценария за първия Телетон, който направихме в България, събрахме 1 млн лева за възстановяване на училищата в Порт о Пренс, където отидох и направих филм. Това е едно от интересните ми журналистически преживявания... Няма да забравя и благотворителните концерти, посветени на затваряне на домовете за сираци, както и първата Българска Коледа... Това са наситени със емоции и позитивна енергия спомени, с които ще остарявам..

- Отскоро си и магистър по национална сигурност и противодействие на радикализацията. Какво те накара да избереш тази специалност.

- Предизвикателството да живеем във времена на противопоставяне ме накара да се запитам как можем да се предпазим от тези крайни прояви. Началото беше 11 септември 2001, когато не можехме да повярваме, че тази война между религиите, морала и живота на хората започва, та така до ден днешен, когато много малка искрица може да запали битки, в които да изгорим всички. Практическото ми обучение от едни от най-добрите ни авторитети във Военна академия ми даде такива знания, които бих могла да използвам и за в бъдеще. Още повече, че все-още остава неопределена ролята на медиите в областта на националната сигурност и дори все-още не е формулирано точно какво е например фалшивата новина и как се наказва според наказателното право. Радикализацията има много лица - от стадионите , през храмовете до улицата, така че работа има много за всички.

- Имаш ли хоби или някакъв друг начин за релакс, любими места, които посещаваш?

- Обичам да ловя риба, обичам и планината и морето, обичам тихите и спокойни места с нормални хора. Там, където можеш да се засмееш, да изпиеш чаша вино или просто да помълчиш. Има безкрайно много места, които не съм посетила и в България и по света, но има време за всичко. А мотото ми си остава едно и също през годините: Всяко зло за добро.