А социацията на индустриалния капитал в България излезе с позиция по проекта на Бюджет 2022 г. Тя е изпратена до вицепремиера и финансов министър Асен Василев. От АИКБ заявяват, че са разгледали задълбочено проектите на законите за бюджет на НЗОК, ДОО и проекта на Закона за държавния бюджет. Това е текстът на позицията:
"По проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
АИКБ многократно е препоръчвала увеличаване на дела на разходите за превенция и профилактика за сметка на дела на разходите за болнична медицинска помощ и разходите за медикаменти. Винаги сме пледирали за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват и да се улавят в ранен стадий отклоненията в здравния статус, а не да се печели от лекуване на скъпоструващи тежки заболявания, когато за успешно лечение е станало вече непоправимо късно. Настоявали сме и за въвеждането на интелигентни IT-решения за осъществяване на постоянен контрол на всички нива, разходващи средства в здравната система.
С удовлетворение констатираме, че проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. предлага:
- Допълнителни 581.1 млн. лв. в бюджета на НЗОК, от които 280 млн. лв. за доболнична помощ и профилактика;
- Финансиране за ускорено изграждане на Националната здравно-информационна система.
Длъжни сме да отбележим, че това е само малка стъпка към промяна на модела на финансиране на здравните услуги в България. Здравноосигурителната система има спешна нужда от план за развитие, който да обезпечава реализирането на конкретни реформи. Така например увеличаването на дела на средствата за скрининг следва да се извършва на базата на нови, европейски стандарти за профилактични прегледи на населението.
С направените бележки и констатации АИКБ подкрепя проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
По проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.
АИКБ смята, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, приеха решения и извършиха действия и бездействия, които разрушават пенсионно-осигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше становище - защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепяме, като:
- Необоснованото в период на икономическа криза административно и необосновано от икономическите реалности увеличение на минималната работна заплата, вместо изработването на прозрачен механизъм за договаряне на размера на МРЗ по икономически дейности;
- Административно увеличаване на максималния осигурителен доход на 3400 лв., въпреки изложените обективни аргументи от национално представителни работодателски и браншови организации против подобно действие и наличието на национално тристранно споразумение за ръст на максималния осигурителен доход по „Швейцарското правило“;
- Запазване на рудимента - минимални осигурителни доходи, които социалните партньори престанаха да договарят, тъй като нямат практическа стойност и представляват тежест, както и административното им увеличение, като следствие на увеличената минимална работна заплата;
-Административно увеличаване с 69 % на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 420 лв. на 710 лв.;
-Запазването на допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) – дискриминационно плащане, без аналог в Европа, за частния сектор, определяно административно;
-Запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност - първите 3 дни за сметка на предприятията;
-Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият подобен отпуск в Европа и последващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на 710 лв., което представлява ръст с 87 % спрямо същото преди 1 година. Имайки предвид, че обезщетението е необлагаемо, то съответства на 910 лв. брутна работна заплата, което демотивира майките да се върнат на работа;
- Липсата на реформи в медицинската и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания;
- Увеличаване с 25% на минималния дневен размер на обезщетението за безработица, което разкъсва връзката с осигурителния принос и допълнително демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.
Гореописаните политики, провеждани посредством проекта за бюджет, дават основание на АИКБ да откаже подкрепа на проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.
По проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
АИКБ счита, че прогнозата на Министерство на финансите (МФ) за ръст на БВП през 2022 г. (4.8 %) е оптимистична, тъй като все още има прекалено много рискове пред световната, европейската и българската икономика. Прогнозата за ръст е нереалистична и поради закъснението с внасянето, респективно – одобряването на Националния план за възстановяване и устойчивост и закъснението в сключването на Споразумението за партньорство – което забавя инвестирането на така необходимите средства от фондовете на ЕС в българската икономика. АИКБ счита за по-вероятно да се реализира алтернативният сценарий за макроикономическите показатели, при който ръстът на БВП за 2022 г. е в размер на 4 % . (ЕК прогнозира 4.1 % ръст на БВП на България за 2022 г.)
АИКБ намира прогнозата за размер на инфлацията в България за 2022 г. (5.6 %) за твърде занижена. Счита за по-вероятно да се реализира алтернативният сценарий за макроикономическите показатели, при който ръстът на инфлацията за 2022 г. е в размер на 6.4 %.
Определя като относително реалистична прогнозата за ниво на безработицата - 5.0 %, ръст на заетостта - 1.1 % и ръст на компенсациите на заетите - 8.1 % , като подчертава, че макроикономическите показатели, характеризиращи пазара на труда, могат да бъдат и много по-добри, ако се прекрати административната намеса - чрез административно определяне на МРЗ, класове, максимален осигурителен доход и минимални осигурителни доходи.
АИКБ не подкрепя планирания в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. бюджетен дефицит, включващ мерки за подкрепа на бизнеса и населението в условията на пандемия в размер на 4.1 % от БВП, 2.5 % без мерките за подкрепа. Имайки предвид положителното бюджетно салдо от 2.1 % за 2021 г. и 0.2 % за 2020 г. и липсата на фискална консолидация през 2023 и 2024 г., АИКБ счита това за значително влошаване на фискалната позиция на България. Според Средносрочната бюджетна прогноза (ССБП) за периода 2022 - 2024 г., общият размер на бюджетния дефицит ще бъде 15.830 млрд. лв. Чл. 23 и чл. 25 на Закона за публичните финанси (ЗПФ) определят, че дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа не може да надвишава 3 на сто от БВП и със ССБП трябва да се определят срокът и стъпките за достигане на нулево или положително салдо на този дефицит. Това в настоящата ССБП не е направено.
В тази връзка АИКБ не подкрепя и прекомерното и ускорено увеличаване на държавния дълг до 47.1 млрд. лв., или 29.3 % от БВП през 2024 г., при 31.2 млрд. лв. и 23.9 % от БВП през 2021 г. Увеличеният държавен дълг се използва за финансиране на бюджетни дефицити, формирани от прекомерни текущи разходи и увеличени пенсионни и социални разходи, което поставя под риск устойчивостта на цялата бюджетна система, тласка инфлацията нагоре, отдалечава страната ни от приемане в еврозоната и заплашва в България да се реализира гръцкият сценарий, без при това държавата ни да може да разчита на външна подкрепа, тъй като не е член на еврозоната.
Според АИКБ в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е продължена порочната тенденция за занижено планиране на приходите в КФП с цел лесното им изпълнение и преизпълнение. Планирани са само 4.91 млрд. лв. повече приходи, които, според АИКБ, при прогнозирания ръст на БВП (4.8 %) и ръст на инфлацията (5.6 %), ще бъдат преизпълнени с поне 3 млрд. лв. (освен ако не е подценен БВП за 2021 г.). За сравнение - през 2021 г. приходите са с 8 млрд. лв. повече от приходите през 2020 г. при ръст на БВП - 3.7 % и инфлация - 2.9 %. Залагането на ниски нива на приходите демотивира приходните агенции да повишават събираемостта и да ограничават сивата икономика. АИКБ не подкрепя и бързото харчене на евентуалния излишък, формиран при подобна занижена прогноза, което ще доведе до финансиране без стратегическо планиране на проекти, които не допринасят съществено за устойчив растеж и заетост.
АИКБ подкрепя запазването на данъчния модел и на данъчните ставки, отпадането на данък върху доходите от лихви по банкови сметки и увеличаването на размера на ваучерите за храна от 80 на 200 лв. и на общата сума за същите от 390 млн. лв. на 1000 млн. лв., както и разширяването на обхвата им - като освен за храна да могат да се използват за погасяване на сметки за електрическа енергия и вода.
АИКБ не подкрепя прекомерния номинален годишен ръст на разходите - 44,2 % от БВП за 2022 г. и 40 % от БВП без мерки за подкрепа в условията на пандемия и по-конкретно:
- Посочените по-горе социални, пенсионни и осигурителни политики и мерки, описани в становището ни по проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.;
- Увеличението на средствата за издръжка на общи държавни служби с 290.4 млн. лв. Това е отстъпление от и е в противоречие със заявената реформа в държавната администрация и обявеното съкращаване на 15 % от заетите в публичния сектор;
- Увеличението на средствата за полиция, вътрешен ред и сигурност (до 2759.5 млрд. лв.), вкл. на заплатите и възнагражденията. Липса на реформи в сектор “Сигурност” (Полиция);
- Увеличението на инвестиционните разходи за отбрана за периода 2022-2024 г.;
- Липсата на нови политики за насърчаване на инвестициите в частния сектор.
АИКБ апелира за преосмисляне на предложението за освобождаването на родителите от заплащане на такси в детските ясли (13.2 млн. лв.) и детски градини (84.8 млн. лв.) и осигуряването на издръжката на детските заведения от държавния бюджет, тъй като счита, че тази мярка няма да реши проблема с липсата на достатъчно места в тях и няма да ги направи по-достъпни. Предлага тези средства да бъдат отредени за повишаване на капацитета на съществуващите детски ясли и детски градини и за построяването на нови.
Разходните политики, които АИКБ подкрепя, са:
- Запазване на мярката 60/40 - 410 млн. лв. за първите 6 месеца, при подобряване на нейния дизайн – както за това настояват социалните партньори;
- 70 млн. лв. за изграждане на детски градини, ясли и училища;
- 100 млн. лв. за извънкласни дейности в училищното образование – като основният дял от тях следва да се предвиди за STEM) и 43 млн. лв. за защитени специалности и др.;
- Увеличение на заплатите на педагогическите специалисти;
- Компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и на небитовите потребители на електрическа енергия (481.5 млн. лв.);
- Компенсиране на небитовите потребители за високите цени на електрическата енергия и газа (450 млн. лв.) и осигурено допълнително финансиране от бюджета на ФСЕС;
- 20 млн. лв. за национална туристическа реклама;
- Субсидия за туроператорите за въздушни превозвачи, извършващи чартъри до България с цел туризъм - 35 евро на седалка (общо 25 млн. лв.);
- Увеличен размер на публичните инвестиции на 8,2 млрд. лв., в това число и увеличаване на бюджета на АПИ с 1 671.4 млн. лв.
АИКБ със съжаление констатира отстъплението от заявеното от МФ въвеждане на програмно бюджетиране при изготвяне на държавния бюджет, при което размерът на бюджетите на разпоредителите с бюджетни средства да се определя от целите и необходимите финанси и ресурси за постигането им. Вместо това отново заложените цели не са амбициозни и са лесно постижими и липсва връзка с постигнатите цели и индикатори за минали години, както и информация за тях.
Общото впечатление за проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е, че липсват реформи. Все пак АИКБ се надява, че финансирането на договорените от управляващата коалиция реформи ще намери своето място в заявената актуализация на държавния бюджет за 2022 г. през юли.
С цел запазване на културно-историческото наследство на България и духовното израстване на нацията и с оглед на тежкото състояние на държавните, регионалните музеи, художествени галерии и библиотеки АИКБ представя допълнително две конкретни предложения:
- Увеличаване на средствата за библиотеките до размер, който да гарантира спазването на чл. 46 от библиотечния стандарт. Това ще насърчи книгопечатането и книгоразпространението и ще популяризира четенето и представлява мярка за намаляване на нарастващата функционална неграмотност сред младото поколение;
- 29 млн. лв. допълнително увеличение на стандартите на държавните, регионалните музеи и художествени галерии. Заради пандемията от Covid-19 собствените приходи на музеите и галериите са значително намалели, а разходите им за ел. енергия и газ са се увеличили в пъти. В комбинация с увеличението на МРЗ разходите на музеите и галериите превишават приходите и субсидиите им. В голяма част от музеите и галериите пазачите, чистачките, уредниците и директорът получават една и съща заплата - МРЗ.
С направените бележки, констатации и предложения АИКБ, като изказва резерви към Средносрочната бюджетна прогноза, подкрепя в аванс и с препоръки проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., под условие, че евентуалните излишъци, формирани при изпълнението на бюджета, няма да бъдат харчени с лека ръка, а ще се ползват за намаляване на бюджетния дефицит."
