А социацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди със заместник-министъра на икономиката Стамен Янев предложенията за инвестиране на допълнителни финансови средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за преодоляване на негативните последици от пандемията ковид-19 и новия инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС”, съобщиха от асоциацията.
За следващия програмен период страната ни ще разполага с възможност за достъп до финансов ресурс в размер на 29 млрд. евро. Освен средствата по Многогодишната финансова рамка - 2021-2027, които ще са на обща стойност 16,7 млрд. евро, се очаква да заработи и новият план с антикризисни мерки на ЕС – „Следващото поколение”, с бюджет за България от над 12,3 млрд. евро. Страната ни ще получи и допълнителни целеви средства за подкрепа на изоставащите региони в размер на 200 млн. евро.
Велев: Няма да има пари за всички
„В лицето на АИКБ ние виждаме партньор, чрез който, вярвам, че ще работим успешно за подобряване на бизнес средата и определяне на приоритетните за разпределение на средствата от ЕС за възстановяване на българската икономика. През последния месец ускорихме рязко работата по антикризисните мерки за подкрепа на бизнеса и вече 70% от безвъзмездната помощ за микро- и малки предприятия е разплатена. Очаквам до края на месеца да я разплатим напълно, а в рамките на следващите 2-3 месеца да разплатим и програмата за подкрепа на средни компании. Надявам се, че до края на 2020 г. ще успеем да дадем старт и на двете процедури по механизма „Риакт”. Едната е насочена към подкрепа на МСП за възстановяване и потенциален растеж и е с бюджет от 200 млн. лв. Втората е за цифрови и зелени иновации, а нейният капацитет е 191 млн. лв.”, заяви заместник-министърът на икономиката.
По думите на Стамен Янев с участието на Асоциацията на индустриалния капитал в България и в рамките на месец ще стартират две нови процедури за безвъзмездна помощ, които са насочени към предприятия и за адаптиране на производствени процеси и условия на труд при ковид-19, както и на договаряне на схемата за увеличаване на производствения капацитет на малките и средните предприятия.
Васил Велев: Трябва да има уволнения и разследване кражбата от „Топлофикация”
На срещата АИКБ обсъди с министъра и своите десет предложения за подобряване на бизнес климата, намаляване на административните прегради и по-доброто регулиране. Част от тях са влизане в сила на приетите промени за определянето на такса „битови отпадъци”, чрез които се въведе принципът „замърсителят плаща”; отпадане на въведената като временна антикризисна мярка първите 3 дни от болничните да са за сметка на работодателя; въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие; прекратяване на неправомерната държавна помощ за „Ей и Ес – 3С Марица изток 1” и „Контур Глобал Марица изток 3” чрез въвеждане на механизъм за капацитет; изработване на механизъм за определяне на национална минимална работна заплата и минимални работни заплати по браншове и отпадане на определяне на минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии; премахване на рестриктивните прагове за задължителен финансов одит и уеднаквяването им с другите съседни на България държави; промяна в дефиницията на МСП и др.
„Свидетели сме на ускоряване на мерките за подкрепа и подобряване на диалога с бизнеса, което се вижда и от последните решения на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. И тези факти само ни дават основания да искаме и търсим засилване на сътрудничеството ни с Министерството на икономиката. Ние много разчитаме на подкрепата на министерството за постигане с общи усилия на по-добра бизнес среда и оттам – на ускоряване на икономическия растеж“, заяви по време на събитието председателят на УС на АИКБ Васил Велев.
Националният съвет обсъди и проекта за механизъм по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната, като даде мандат на АИКБ да подпише рамково споразумение с другите национално представени работодателски и синдикални организации. Целта на предложенията, заложени в него, е МРЗ да се определя първо за страната, и в последствие браншовите структури на представителните национални организации на работниците и служителите и на работодателите да стартират преговори за определяне на минимални работни заплати по икономически дейности и квалификационни групи професии.
