Н а 1 януари 2027 г. България ще отбележи 20 години от присъединяването си към Европейския съюз. Две десетилетия, в които страната премина през сериозни политически, икономически и обществени промени, отвори нови възможности за своите граждани и постепенно се интегрира в европейските структури. От подаването на кандидатурата през 1995 г., през подписването на договора за присъединяване и членството в Съюза, до влизането в Шенген и приемането на еврото - пътят на България към европейската интеграция премина през редица важни етапи, но и през немалко предизвикателства.
Днес страната е част от общност от 27 държави, чиито граждани се ползват с правото на свободно движение, а икономиките им са свързани чрез единния европейски пазар. България вече е и част от Шенгенското пространство и еврозоната. Как започна европейският път на страната, кои бяха ключовите моменти и какво се промени за българите през тези 20 години?
- Началото: България заявява европейските си амбиции
Пътят към Европейския съюз започва много преди официалното членство. След политическите промени в края на 1989 г. България постепенно се ориентира към европейските институции и изграждането на демократична политическа система и пазарна икономика.
През 1993 г. страната подписва Европейското споразумение за асоцииране с Европейските общности. То влиза в сила през 1995 г. и създава основата за политическо и икономическо сближаване, включително за постепенното изграждане на зона за свободна търговия.
На 14 декември 1995 г. България официално подава молба за членство в Европейския съюз. През юли 1997 г. Европейската комисия признава страната за кандидат, но посочва, че тя все още не е достатъчно подготвена да започне преговори за присъединяване.
Основните изисквания са свързани с т.нар. Копенхагенски критерии. Те включват стабилни демократични институции, върховенство на закона, защита на човешките права и малцинствата, функционираща пазарна икономика и способност за прилагане на европейското законодателство.
- Преговорите за членство и историческият договор
Решаващият момент идва през декември 1999 г., когато Европейският съвет в Хелзинки взема решение за започване на преговори с България и още пет държави - Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словакия.
На 15 февруари 2000 г. официално започват преговорите за присъединяване. Те обхващат различни области на европейското законодателство - от свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора до земеделието, околната среда, правосъдието и вътрешните работи.
Процесът изисква мащабни законодателни промени, административни реформи и адаптиране на институциите към европейските стандарти.
На 14 декември 2004 г. преговорите са успешно приключени. Следва подписването на Договора за присъединяване на 25 април 2005 г. в Люксембург. Документът е подписан от България, Румъния и тогавашните 25 държави членки на ЕС.
Следват ратификационните процедури във всички страни. България трябва да изпълни поетите ангажименти и да приключи подготовката си за членство.
- 1 януари 2007 г.: България става част от Европейския съюз
На 1 януари 2007 г. България и Румъния официално се присъединяват към Европейския съюз. С това броят на държавите членки нараства от 25 на 27.
За България това е един от най-важните моменти в най-новата ѝ история. Страната става част от общия европейски пазар и получава пълноправно участие в институциите на Съюза.
Българските граждани получават статут на граждани на Европейския съюз, който им дава допълнителни права - да пътуват, живеят, учат и работят в други държави членки при условията на европейското законодателство.
Членството обаче не означава, че всички ограничения отпадат незабавно. Някои държави въвеждат преходни ограничения за достъпа на български и румънски граждани до трудовите си пазари. Те постепенно отпадат, като последните ограничения са премахнати в началото на 2014 г.
Още при присъединяването на България Европейската комисия поставя специален акцент върху реформите в правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност. Създаден е Механизмът за сътрудничество и проверка, чрез който Брюксел следи напредъка на страната в тези области.
През октомври 2019 г. Европейската комисия заключава, че България е изпълнила задълженията си по определените за нея критерии в механизма. Това обаче не означава, че проблемите с върховенството на закона и корупцията са окончателно решени. Мониторингът върху тези въпроси продължава в рамките на общия за държавите членки механизъм за върховенството на закона.
- Как членството промени икономиката и ежедневието на българите
Присъединяването към Европейския съюз отваря нови възможности пред българската икономика. Страната става част от единния пазар, което улеснява търговията с останалите държави членки и създава условия за разширяване на бизнеса и привличане на инвестиции.
Европейските фондове се превръщат във важен източник на финансиране за инфраструктура, транспорт, образование, земеделие, регионално развитие и подкрепа за бизнеса.
С европейско финансиране се изграждат и модернизират пътища, магистрали, пречиствателни станции, железопътни участъци и градска инфраструктура. Средствата подпомагат и проекти за енергийна ефективност, дигитализация и развитие на малките и средните предприятия.
Членството променя и възможностите пред младите хора. Програмата „Еразъм+“ дава възможност на студенти и преподаватели да участват в образователен обмен, да учат в чуждестранни университети и да придобиват професионален опит в други европейски държави.
Една от най-осезаемите промени е свободното движение. Българите могат да пътуват, да търсят работа и да се установяват в други държави от ЕС при условията, предвидени в общностното законодателство.
Икономическото сближаване обаче не премахва всички различия. По данни на Евростат през 2010 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в България, измерен по стандартите на покупателната способност, е 44% от средното за ЕС. През 2025 г. показателят достига 68%.
Това е значителен напредък, но България продължава да бъде сред държавите с най-нисък БВП на човек от населението в Съюза. Данните показват както резултатите от икономическото сближаване, така и разстоянието, което страната все още трябва да преодолее.
- Пътят към Шенген: години на чакане
Следващата голяма цел пред България е присъединяването към Шенгенското пространство - зоната, в която по принцип няма проверки на хора по вътрешните граници между участващите държави.
Още от присъединяването си към ЕС България прилага части от шенгенското законодателство, включително правилата за контрол на външните граници, полицейското сътрудничество и използването на Шенгенската информационна система.
През 2011 г. Европейската комисия потвърждава, че страната изпълнява техническите условия за членство. Въпреки това политическото решение за приемането ѝ е отлагано многократно.
Основните спорове са свързани с опасенията на някои държави за управлението на външните граници, миграционния натиск, сигурността и върховенството на закона. Нидерландия и Австрия сред най-дълго изразяват резерви към присъединяването на България и Румъния.
В края на 2023 г. е постигнато първото съществено споразумение. На 30 декември Съветът на ЕС взема решение проверките по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния да бъдат премахнати от 31 март 2024 г.
Така пътуващите със самолет и по море вече могат да се придвижват до държавите от Шенген без обичайните проверки на вътрешните граници.
Остава обаче контролът по сухопътните граници - въпрос, който продължава да бъде предмет на преговори.
На 12 декември 2024 г. Съветът на ЕС взема окончателното решение за премахване на проверките по вътрешните сухопътни граници с България и Румъния от 1 януари 2025 г.
Така след продължило повече от десетилетие очакване България става пълноправен член на Шенгенското пространство.
За гражданите това означава по-лесно пътуване по суша, въздух и море в рамките на зоната. За бизнеса отпадането на редовните проверки по вътрешните сухопътни граници създава предпоставки за по-бърз транспорт на стоки, по-ниски логистични разходи и по-добра свързаност с европейските пазари.
Важно е да се отбележи, че членството в Шенген не означава липса на всякакъв граничен контрол. Държавите продължават да охраняват външните граници на зоната, а при определени обстоятелства могат временно да възстановяват проверки по вътрешните си граници.
- Еврото: последната голяма стъпка към икономическата интеграция
Докато България вече е част от Шенген, друга дългогодишна цел остава приемането на единната европейска валута.
Още с присъединяването си към ЕС страната поема ангажимент да въведе еврото, след като изпълни необходимите икономически и правни критерии. За разлика от държавите с договорено изключение, България няма постоянно право да остане извън еврозоната.
Важна стъпка е направена на 10 юли 2020 г., когато българският лев е включен във Валутния механизъм II (ERM II), известен като „чакалнята на еврозоната“. Едновременно с това България влиза и в тясно сътрудничество с Европейската централна банка по отношение на банковия надзор.
Следват години на подготовка, оценка на икономическите показатели и дебати за инфлацията, цените, доходите и готовността на страната за преминаване към единната валута.
На 8 юли 2025 г. Съветът на ЕС официално одобрява присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Определен е и окончателният валутен курс: 1 евро за 1,95583 лева.
На 1 януари 2026 г. еврото става официалната валута на България. Страната се присъединява към еврозоната като неин 21-и член, а Българската народна банка става част от Евросистемата.
Промяната засяга ежедневието на всички - от разплащанията в магазините и банковите преводи до пенсиите, заплатите, кредитите и спестяванията.
Преходът е съпътстван от обществен дебат за възможното поскъпване на стоките и услугите, закръгляването на цените и покупателната способност на домакинствата. Въвеждат се правила за двойно обозначаване на цените, проверки и мерки за защита на потребителите.
Приемането на еврото премахва необходимостта от обмяна на валута при пътуване и търговия с останалите държави от еврозоната и улеснява финансовите операции. То обаче не означава автоматично повишаване на доходите или изравняване на жизнения стандарт с този в по-богатите европейски държави.
- 20 години членство: равносметката и предизвикателствата
Две десетилетия след присъединяването си България вече е част от основните структури на европейската интеграция. Страната участва във вземането на решения в ЕС, има свои представители в Европейския парламент и в европейските институции и се ползва от възможностите на единния пазар.
През 2018 г. България пое и първото си председателство на Съвета на Европейския съюз. Под мотото „Съединението прави силата“ страната постави акцент върху европейската перспектива на Западните Балкани, сигурността, миграцията и бъдещето на Съюза.
Въпреки постигнатото обаче пред България остават сериозни задачи. Сред тях са повишаването на производителността и доходите, намаляването на регионалните различия, подобряването на образованието и здравеопазването, реформите в правосъдието и борбата с корупцията.
Данните за икономическото развитие показват, че страната се приближава до средните европейски показатели, но все още изостава значително от най-развитите икономики в ЕС.