Почти 2 милиарда лева ще се влеят в кръвоносната система на българския строителен бизнес през следващата година, заяви в интервю за БТА министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Средствата са по линия на оперативна програма "Регионално развитие", по проекти, финансирани от Световната банка и от държавния бюджет.
Това дава основание на министър Павлова да очаква през 2013 г. поне удвояване на ръста в строителния бранш спрямо тази година, нови временни и постоянни работни места в сектора.
Софиянци продължават да са най-активни в желанието да обновят домовете си с европейски средства и само жителите на Смолян са им конкуренция по интерес. С пари от оперативната програма ще може да се подобри енергийната ефективност на около 200 блока, а вече са подадени 140 заявления от цялата страна.
Не е отпаднала идеята за създаването на гаранционен фонд в подкрепа на социално-слабите българи, които нямат пари за саниране, каза Лиляна Павлова. На този етап искаме да напреднем с одобрението на бюджетите на тези, които вече са подали заявления и да видим процента на хората, които изобщо не биха могли да платят съфинансирането за обновяването на жилищата, за да се прецени кой да е инструментът, с който да ги подкрепим, отбеляза тя.
За следващия програмен период ще можем да разчитаме на около 200 млн. лв. по новата оперативна програма за обновяване на жилищата, каза още Павлова.
Дали ще ни трябват още 10 нови язовира, за да няма режим на вода, ще стане известно в края на януари, когато ще са готови първите анализи, част от мастер-плановете във водния сектор. Със сигурност обаче догодина започва строителството на два нови язовира и пречиствателни станции за питейна вода към тях.
От проучвания със съседите ни догодина ще стане ясно дали ще си ходим още по-лесно на гости с румънците по два нови моста. Строителството им според министър Павлова трябва да стане чрез публично-частно партньорство.
Следва пълният текст на интервюто:
- Министър Павлова, какви са последните данни за интереса на хората към обновяването на домовете им с европейски средства? Какви са възможностите повече средства от програмата за следващия период да бъдат отделени за саниране на домовете ни и прогнозно каква сума може да се очаква?
- Отчитаме по-висок от очаквания интерес към проекта. До този момент сме направили над 6 000 консултации с хората, наши експерти са участвали в заседания на домсъветите. Досега са подадени 140 заявления за интерес за обновяване на сгради, от които вече са одобрени 50. Осем са отхвърлени, защото не отговарят на минималните изисквания по програмата.
Надявам се, че през следващите седмици ще се доразгледат останалите заявления и мисля, че голяма част от тези около 80 могат да бъдат одобрени за кандидатстване.
- В кои градове хората са най-активни?
- Водещ град по брой подадени заявления продължава да е София, следва Южен централен район, където от 14 подадени заявления осем са от Смолян. Интересът там е обясним с успешното прилагане на пилотния проект за саниране на жилища по линия на ПРООН. Хората са доволни, сметките им са намелели драстично и информацията се предава от съсед на съсед.
Ще преговаряме с ЕК през следващия програмен период за обновяване на жилища да получим два пъти повече средства в сравнение с тези, с които разполагаме сега.
- За какви многофамилни жилища най-често са заявленията?
- За жалост няма голяма успеваемост при големите блокове. Досега максимумът е блок от осем етажа с един до два входа. Средно доминират 6-етажните кооперации. Оказа се голямо предизвикателство за хората да се съберат и заедно да вземат единно решение.
- Заложено е да бъдат обновени този програмен период около 200 блока. Реални ли са според вас тези очаквания?
- Бройката като заявления ще бъде покрита. Предизвикателството обаче ще дойде, когато стигнем до фазата на плащането за обновяването на домовете и може да се стигне до забавяне на процеса, докато хората преценят ще се вземат ли заеми. Имаме няколко блока с добър напредък, но в тях живеят 1-2 семейства пенсионери. На тези хора няма кой да им помогне, не могат да вземат заеми и сега се правят изчисления колко би струвало обновяването, ако съседите си поделят тяхната част.
- Кога най-рано може да се реализира идеята за гаранционен фонд в подкрепа на социално слаби хора и пенсионери при кандидатстване по програмата за обновяване на българските домове?
- Не сме приключили с идеята, но стоят много въпросителни около фонда. Трябва да се прецени откъде и колко пари да се вземат. При обсъждането с Българската банка за развитие имаше мнение, че ефектът с и без такъв фонд е почти равностоен, и той не би помогнал много. Човек с минимална пенсия преди всичко ще гледа да си купи храна и лекарства.
На този етап искаме да напреднем с одобрението на бюджетите на тези, които вече са подали заявления и да видим процентът на хората, които изобщо не биха могли да платят съфинансирането за обновяването на жилищата, за да се прецени кой да е инструментът, с който да ги подкрепим.
- Докъде стигна разработването на интегрирани планове за градско развитие за следващия програмен период?
- Осигурили сме 24 млн. лв. по линия на техническа помощ от Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., за да могат 36-те големи града на България да разработят своите идейни проекти. Те са част от интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Изпълнението им ще бъде финансирано през следващия програмен период. Идеята е още през първата година от него да започнем реализацията на готови проекти, а не пак да губим време за подготовката им.
И останалите до 67 големи градове ще получат средства по линия на сегашната оперативна програма, като целта е да подготвят техните интегрирани планове до края на 2013 г. Включените в тях проекти ще бъдат финансирани през следващия програмен период.
- По време на годишната среща на бизнеса с правителството акцентирахте върху необходимостта от по-активното му участие в реализацията на визионерските цели, които държавата си поставя в много сектори. Бихте ли споделили през 2013 г. кои са перспективните проекти, в които бизнесът ще може да се включи и ако може да направите остойностяване - колко пари се очаква да постъпят в бизнеса по тази линия догодина?
- През следващата година 1 милиард лева по оперативната програма "Регионално развитие" ще се реализират чрез бизнеса. 2013 г. ще е пикова - предстои довършване на магистрала"Тракия", продължава работата по магистрала "Марица".
Догодина започват няколко огромни ключови проекта: вторият ЛОТ на автомагистрала "Струма", изграждането на обходите на Враца, Монтана, Габрово, Западната дъга на софийския околовръстен път, Северната скоростна тангента на софийското околовръстно, пътят София - Калотина.
Освен това догодина започваме и проекти за язовири, финансирани по Световната банка.
Сумарно по всички проекти става дума почти за 2 милиарда лева, които реално ще влязат в бизнеса. Мисля, че това е добра подкрепа за него. Всичко това ще доведе до ръст както на временната, така и на постоянната заетост в страната.
Разчитам през следващата година българският бизнес да стане по-активен по инициативата "Джесика", по която вече се одобряват проекти. Става дума за нисколихвено, дългосрочно и многогодишно кредитиране на инвестиции спортна, културна, търговска инфраструктура и това е реален шанс за бизнеса да се развива. Над 100 млн. лева догодина са на разположение на бизнеса, за да реализират проекти по "Джесика".
Второто направление, по което държавата ще осигури подкрепа за деловите среди, е чрез представяне на наши строителни фирми в Азербайджан, Катар, Узбекистан, Русия. Предстои подобно представяне на възможностите на нашите опитни специалисти през следващата година и в Сърбия, отново в Катар и Мароко. Целта е бизнесът да получи подкрепа да работи и навън.
Тези суми ми дават основание да прогнозирам през 2013 г. удвояване на ръста в строителния бранш спрямо тази година.
- Бихте ли дали повече информация относно строителството на три нови язовира - "Нейковци", "Пловдивци" и "Луда Яна", с прилежащи пречиствателни станции за отпадъчни води и за ремонта на язовир "Студена"? Кога се очаква началото на строителството и евентуалните срокове за финализиране на проектите?
- Сега върви проектирането на реконструкцията на язовир "Студена". През следващата година ще започне строителството на двата нови язовира "Пловдивци" и "Луда Яна" като и към двата ще има пречиствателни станции за питейна вода. Финансирането е по линия на Световната банка.
Плановете са до лятото на следващата година да има избрани изпълнители на двата нови язовира. Това са сложни обекти и се надявам през лятото на 2015 г. да са готови. Знаете, че в момента около 20 са областите на режим на питейна вода и затова сме насочили усилията към строителството на нови язовири. Нямаме нови заемни средства, но ще се стремим изграждането на поне още четири да стане чрез публично-частно партньорство.
В края на януари ще са готови първите анализи, част от мастер-плановете, от които ще разберем точно колко съоръжения са ни необходими и може да се окаже, че става дума за още 10, за да решим изцяло проблема с питейната вода в страната.
- Какви са шансовете по Дунавската програма да имаме два допълнителни моста при Силистра-Кълъраш и Оряхово-Бекет?
- Знаете, че в рамките на Дунавската стратегия ще има и програма "Дунав", макар и с не много голям бюджет, който да подкрепя общините да реализират проектите си по стратегията. Все още ЕК не е предложила какъв ще е той.
България предлага множество проекти, сред които за подобряване на навигацията по реката, за велоалея по нея, за туристически обекти. Специално за двата нови моста на Дунав има вероятност със спестени средства по програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния, чрез техническата помощ, да се направи предварително проучване кой от двата ще е по-ефективен. За мен лично тези два проекта трябва да се реализират чрез публично-частно партньорство.
- Министър Павлова, ще запомним отиващата си година със земетресението, заради което стотици хора изпитват трудности с подслона си. Какви са поуките?
- Най-важната поука след подобно бедствие е да има добра координация между институциите. Да има мотивация на областните управители и кметове, които по закон създават кризисните щабове. Много е важно те да са проактивни, бързи, но и честни - да не се правят опити покрай нещастието да се осигуряват средства за текущ ремонт. Тук става дума и за съвестта на хората.
От друга страна отново изникна въпросът, за това че всеки трябва да се грижи за имота си - говоря за застраховка. Държавата си взе поука и инициирахме промени, с които стана задължителна застраховката срещу земетресения за държавната и общинската собственост.
