10 смъртни случая от полицейско насилие за 12 години

Правозащитници призоваха за законодателни промени заради случаите на полицейско насилие в България.

На кръгла маса "Полицейското насилие в България: стоп сега!" от Българския хелзинкски комитет (БХК) посочиха  необходимостта от промени в "дефектната правна уредба" - в това число - в Закона за МВР, в Закона за отбраната и въоръжените  сили, в Правилника за структурата и организацията на дейността  на служба "Военна полиция" и др.

Според неправителствената организация МВР трябва без забавяне да предприеме обучение на служителите си за стандарта  "абсолютна необходимост" за употреба на сила/оръжие".

По данни на БХК от анализ на решенията на Европейския съд по правата на човека около 906 хил. лева обществени средства е похарчила държавата за обезщетяване на потърпевши от полицейско насилие за 12 години.

Между 1998 и 2010 г. ЕСПЧ е произнесъл 27 осъдителни решения срещу България по 26 дела за полицейско насилие, показва анализът.

Близо една трета от делата са за причинена смърт, жертвите са общо 10 души, посочи адвокат Маргарита Илиева от БХК.

По 16 от делата има констатация за изтезание или за унизително третиране, засегнати са 20 души. В три от случаите полицията е отказала животоспасяваща медицинска помощ и те са завършили със смърт, каза Илиева.

По думите й във всички случаи разследването е било неадекватно.

Илиева посочи, че ромите са диспропорционално засегнати от полицейско насилие - те са повече от една трета от всички случаи.

Маргарита Илиева заяви, че

полицаите са безнаказани и заради отношението на магистратите към тях

Според нея магистратите имат "защитен уклон" към полицаите.

Председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска посочи, че проблемът стои от години пред правителствата, законодателя и съдебната система и трябва да намери решението си.

Полицейско насилие има във всички държави, същественият въпрос е как държавата се отнася към него, каза Доковска.

По думите й, ако държавата поддържа върховенството на закона, ако иска реално да гарантира правата на гражданите, тя ще бъде безкомпромисна към извършителите на полицейското насилие, които няма да имат място в полицията и ще бъдат преследвани, получавайки заслужени наказания. Тогава хората ще знаят, че актът на полицейско насилие не е акт на държавата срещу тях, а акт на отделен престъпник.

Много отдавна законодателят трябваше да се взре в полицейското насилие и да разбере, че то създава уродлив облик на държавата ни, коментира Доковска.

Тя посочи, че ръководството на МВР трябва ясно да изрази нетърпимост към всяка проява на полицейско насилие, а прокуратурата трябва да се отърси от "защитния уклон" по отношение на полицаите, констатиран в не едно от решенията на Съда в Страсбург.

Омбудсманът Константин Пенчев коментира, че е видно, че полицейско насилие в България има - и то не от днес или от вчера.  Според него основни за решаването на проблема са наличието на воля и възможност за независим и строг контрол.

Евгени Трифонов от Върховната касационна прокуратура определи като

пресилена тезата, че прокуратура се явява като адвокат на служители на МВР

Той изнесе данни за 2008 г., според които са образувани общо 1870 преписки срещу служители на МВР, ДАНС, местата за лишаване от свобода, като уточни, че те са за всякакви случаи, а не само за полицейско насилие.

Срещу служители на МВР са били образувани и водени 1827 преписки. Има образувани 407 досъдебни производства, от които 387 са само срещу служители на министерството. От тях обвинителни актове са внесени по 78 досъдебни производства срещу служители на МВР. Общо са били осъдени 69 служители на МВР, един на ДАНС и др.

Николай Григоров от охранителната полиция каза, че от изнесените факти става ясно, че полицейско насилие има. Григоров посочи, че всеки сигнал се разглежда и проверява, като се взима отношение по дисциплинарен ред.

Според Гроздан Илиев от Върховния касационен съд липсва детайлизиране по отношение на употребата на средствата, които се прилагат при задържане. Той констатира, че групите, които са изпратени за задържане, действат по един и същи начин, без значение дали срещу тях е рецидивист с десет присъди, извършил тежко умишлено престъпление, или става въпрос за задържане на представител на т. нар. бели якички, извършващи икономически престъпления.