Победителите в Промяната: В училищата не се преподава добре информатика

Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов станаха победители в социално-отговорната инициатива на Нова и фондация Reach for change – Game Changers – Промяната. След първоначалната радост от победата, двамата вече са се захванали за работа. Какво преподават в момента, откъде се поражда интересът им към ИТ сферата, какво мислят за образованието у нас и защо са предпочели да се реализират у нас вместо в чужбина – отговорят те двамата.

- В първото интервю за Vesti.bg споменахте, че ако не спечелите „Промяната”, у дома ще ви очакват много сърдити врачани. Как ви посрещнаха съгражданите ви, след като станахте победители?

- Тео: Откликът, още докато течеше гласуването, беше голям. Писахме на много хора, много хора ни писаха. Всички познати и познати на познати приеха за лична мисия идеята да спечелим. Резултатът от това беше огромната радост на всички тези хора, когато спечелихме. Дни след това получавахме радостни съобщения, поздравяващи ни за успеха.

- Кои са първите неща, които предстоят сега?

- Емо: В момента преговаряме с община Враца за място, където да бъде физическият ИТ център. Вече имаме получено дарение – оборудване от маси, столове и компютри. Надяваме се възможно най-скоро да можем да преместим всичките си курсове там. Това ще ни позволи да организираме и други събития.

През изминалия уикенд вече започнаха почти всички предвидени за преди Нова година курсове – два за създаване на сайтове, отворени за всички хора, един за деца от 5-и клас по програмиране и един за създаване на мобилно приложение, като очакваме скоро да започне още един курс за създаване на сайтове – в Механотехникума в града.

- Спомняте ли си вашата първа среща с ИТ сектора. Откъде се породи интересът ви към тази сфера?

- Тео: Моят интерес към тази сфера се запали още в училище – 11-и и 12-и клас, когато часовете по информатика станаха по-интересни. Започнах да си правя сам елементарни игрички, дори се опитах да направя клуб в училище, но той се оказа неуспешен.

Емо: Аз също се запалих в гимназията. Хареса ми това, че трябва да мислиш логически и в същото време имаш възможността да проявяваш творчество и креативност при решаване на даден проблем.

- Какви бяха вашите учители по ИТ и с какво ви запалиха?

- Емо: Учителят ми по ИТ беше страхотен човек и имаше невероятно чувство за хумор, с което успяваше да разведри часовете, защото това далеч не беше най-любимият предмет на повечето хора. Въпреки това, той се опитваше да ни държи любопитни с интересни и предизвикателни задачи, които те подтикваха да дадеш нещо и от себе си.

- Кога и как двамата стигнахте до решението, че трябва да направите нещо заедно?

- Тео: Идеята за безплатните ИТ курсове ми хрумна една зима, преди две-три години, и аз веднага отидох до училището, в което съм учил, за да я предложа на директора и учителите там. От тях с изненада научих, че съвсем наскоро някой друг е идвал при тях със същото предложение. И така срещнах Емо.

- Враца е известна със своята Математическа гимназия – не е ли това едно добра предпоставка за подготовката на добри ИТ кадри?

- Емо: Безспорно! Това наистина е едно училище на много високо ниво, в което работят учители, отдадени на работата си. От него всяка година излизат между 30 и 50 ученици, които продължават да учат компютърни науки и успешно се реализират в София и по света в ИТ сферата. Нашето желание е поне 10% от тези младежи да изберат да останат в родния си град, като за целта ние трябва да създадем подходящи условия за това, защото в момента няма.

- Какво е мнението ви за ИТ образованието у нас – дава ли то подготвени ИТ специалисти или не?

- Тео: Има 3 или 4 места в България, където човек може да получи добра основа като ИТ специалист. Това е крайно недостатъчно. В почти всички училища ИТ не се преподава добре и учениците не са наясно с възможностите сами да създават програми, роботи и различни технологии. Все пак има и позитивни примери – например Telerik, които инвестират много в ИТ образование, включително и на ученици в цялата страна. Надяваме се да продължат да го правят, след като смениха собствениците си.

Също така в Дряново едно НПО свърза ИТ бизнеса с местното училище и от тази учебна година са открили ИТ паралелка, като идеята е да дадат възможност на младите да останат в родното си място и да имат добра работа. Има и други позитивни примери и се надяваме те да вдъхновят хората да променят сегашното тежко състояние в образованието изобщо.

Емо: За мен един от проблемите е, че в България образованието само по себе си не е ценност и не е важно за обществото и семействата. Има много хора, включително учители, които не вярват, че образованието може да ти даде по-добри възможности в живота. Аз лично в момента имам чудесни възможности за работа и знам, че това е защото моето семейство много държеше, когато бях малък, да се образовам и също така благодарение на моите учители.

- Вие някога замисляли ли сте за реализация в чужбина? Ако сте имали такава възможност, защо не сте го направили?

- Тео: Аз бях на прага да отида в чужбина, бях си избрал университет, бях си написал мотивационното писмо, всичките ми приятели бяха направили същото. И тогава видях една статистика колко хора отиват да учат навън и колко след това се връщат обратно. Процентът беше смразяващо нисък.

Но освен носталгията, тук ме задържа и здравият разум. Реализацията на българи в чужбина все още е съпроводена с редица трудности – за да се прехранва човек там, трябва да работи какво ли не. Тук нещата са малко по-различни. Повечето ми състуденти започнаха работа още във втори курс, всички по специалността си и някои дори започнаха да израстват в кариерата. В страна като България това е далеч по-лесно, отколкото например във Великобритания. Трябва да се отбележи, че заплатата тук не отстъпва на тази в другите държави, съпоставена със стандарта ни. ИТ служителите в България са на достатъчно добро ниво, че да не е необходимо хората да ходят в чужбина, за да се развиват.

- Как си представяте вашия ИТ център след 5 години?

- Емо: Място, което да е доказало, че когато младежите получат добро обучение и подготовка, могат успешно да се реализират навсякъде по света – както в световни компании, така и в родния си град.