З ащо Враца има нужда от повече ИТ специалисти и може ли да се превърне в място, което младите хора не напускат, а напротив – градят бъдещето си в него? По тези теми поговорихме на „ти” с двама ИТ-та – Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов. И двамата са финалисти в социално отговорната инициатива Game changers – Промяната, която има за цел да подобри живота на децата, като открива и подпомага мотивирани социални предприемачи да осъществят своите идеи на практика.
Родени във Враца, двамата искат да бъдат Промяната за своя град. Как? – като създадат ИТ център и ИТ общност и осигурят нова алтернатива за младите хора. На какво учат ИТ знанията и как две ентусиазирани момчета искат да променят света, в който живеят?
Отговорите – от тях самите. А ако искате да ги подкрепите и да се запознаете и с останалите финалисти, посетете страницата на инициативата.
- Кои са Емо и Тео?
- Емо: Завършил съм Информатика в СУ през 2010. След това работих 2 години като учител по Програмиране като част от програмата „Заедно в час”. Това ми позволи да науча много за себе си, за преподаването и най-важното – да видя с очите си как се случва промяната. В момента преподавам за 4-та година в училището, където започнах – СПГЕ “Джон Атанасов”. Освен това съм програмист в Мусала Софт. През свободното си време обичам да играя футбол. Докато бях в СУ, 4 години подред организирах футболен турнир за моя факултет, а след това и за целия университет. Също така се интересувам и от предприемачество.
Тео: Уча в Софийския университет, специалност „Софтуерно инженерство”, трета година. Едновременно с това работя и като Android разработчик в една софтуерна фирма в София. В свободното си време обичам да чета и да ходя на кино, занимавам се и с пост-продукция на видеа, а в училище организирах Treasure Hunt игри.
- IT професията като че ли е една от най-популярните в момента. Защо обаче се оказва, че във Враца IT специалистите са дефицит?
- Емо: Всъщност, има много хора във Враца, които успешно се реализират в ИТ сферата, но в София или извън България. В момента няма организация или място във Враца, което да събере такива хора и да им позволи да работят в родния си град.
Тео: Хората във Враца не са запознати добре с ИТ сферата и гледат на нея като на нещо чуждо и странно. Единствено децата имат известен допир с нея в училище, но той е напълно недостатъчен, за да могат да се запалят и да поискат да се развиват в тази насока.
- А този проблем не съществува ли и при другите професии във Враца, не само в ИТ областта?
- Емо: Има висока безработица във Враца и изобщо липсват предизвикателни и добре платени професии.
Тео: Като цяло, проблем на града е обезлюдяването и най-вече липсата на младежи, които да се завърнат, след като са завършили образованието си. Желанието на по-голяма част от населението е да се изнесе в някой от по-големите градове и столицата, където да намерят по-добре платена работа.
- Кое преобладава – желанието да помогнеш на града или да обучиш колкото се може повече ИТ специалисти?
- Емо: Желанието да помогна на града преобладава. В момента ИТ сферата е най-подходящото, за да се случи това. Разбира се, не всички врачани трябва да разработват софтуер, това е само първата стъпка.
Тео: Както ние виждаме нещата – двете са взаимно свързани. Школи за обучение на специалисти има в много български градове, нашата цел по-скоро е да запалим интереса към сферата още от ранна детска възраст, да покажем на младите този друг свят, който въобще не е толкова далечен, колкото възрастните им го описват и лека по лека да се промени нагласата на хората към нашата област. Да започне да се гледа на нея като на възможност, като една не достатъчно разработена ниша, в която обаче има потенциал, дори и във Враца. За да не се окаже след време – а то няма да бъде далеч, ако не се направи нещо, че магазинерите са повече от клиентите.
- Кое е най-важното при създаването на истинска общност?
- Емо: Да има агенти на промяна и хора, които са обединени от обща кауза и споделят общи ценности.
Тео: Има една критична маса, която е необходима, за да престанат хората да си казват: “Гледай я тази сбирщина от идиоти какво пак прави”, и да се превърне в “Братовчед ми онзи ден ходи там и вече сам направи фирмения си сайт, без да плащаме на никого”. За щастие, с курсовете, които вече две години водим с Емо и около 60 човека, които вече са минали през нашите ръце, ние започнахме да събираме тази маса. Остава да се отвори и пространството, където тя да се събира, да измисля, да създава.
- Извън ИТ знанията, на какво още искаш да научиш младите хора?
- Емо: Упоритост, проактивност, да следват мечтите си, да бъдат полезни на околните.
Тео: ИТ знанията сами по себе си учат, че ако искаш да успееш, трябва постоянство, упоритост и много отдаденост на целта. А аз лично им казвам и че грешките не винаги трябва да се възприемат като лошо нещо, те са възможност следващия път да направиш нещата по-добре.
- С кое световно ИТ име би искал да се срещнеш и какво би го попитал?
- Емо: Началника на ИТ отдела в ЦРУ/ФБР – от любопитство: Могат ли да четат мисли на хората? Контролират ли атмосферните условия? Може ли достъп до всичките им досиета? (усмихва се)
Тео: Имам няколко идеи за бъдещето на Google, но това си е между мен и Лари Пейдж.
- Какво би посъветвал Марк Зукърбърг?
- Емо: Да инвестира в образование на бедни деца, които нямат достъп до качествено образование. След това да даде възможност на тези младежи да работят с него – те със сигурност ще изплатят инвестицията многократно.
Тео: Да не следва съвети от случайни хора. Да си купи остров, докато може.
криза, която тихо расте" />
