Т рябваше да помисля за момент. 55 години. Мъжът сложи стария си саксофон в скута ми и започна своя бърз разказ на испански.
Инструментът още беше топъл след последната песен. Повърхността му – зацапана и с много драскотини. Погледнах лицето на стария мъж. Тънката му кожа беше опъната, скулите му изпъкваха, ръцете му жестикулираха безспир, а очите му блестяха от страст към музиката. Малки капчици пот се стичаха по лицето му, а идващата от улицата светлина се отразяваше в малка халка на ухото му.
Предполагам, че беше малко по-стар от саксофона си. Говореше на испански и се опитваше да надвика звука на телевизора в другия край на бара.
Видя, че не разбирам всичко и започна да вмъква някои английски думи.
Намирам се в бар в Старата Хавана със сина ми. Ние сме единствените посетители, но музикантите продължават да искат да свирят специално за нас. И да ни разказват историите си.
Възрастният мъж ни разказва, че синът му е заминал за Доминиканската република и не са се виждали от 15 години. За бащата е невъзможно да замине, на сина му е забранено да се върне.
Говорят си по телефона когато могат да си позволят да платят сметката за разговора.
Младият китарист ни обяснява, че старият му колега е един от най-добрите саксофонисти в цяла Куба. Току-що изсвириха една песен и съм сигурен в това, което казва.
Седя на очукан стол в бара, с топъл саксофон на коленете си и ледено мохито в ръка. Мога да видя сълзите в очите на сина ми, който е влюбен в музиката и тази среща за него е като подарък.
Започнаха отново да свирят. Топъл полъх премина през помещението. Саксфонистът вдигна разпилелите се по пода хартии и продължи да свири с другата ръка. Майка с бебе на ръце влезе в бара, за да потанцува. Въздухът се изпълни с кристалния глас на певеца. Той се усмихна на бебето.
Ларс е приятел на Vesti.bg и пътешественик. Снима, пише и се вълнува от срещите с хората си по света. Още за неговите пътешествия можете да прочетете в блога му Reflections.no и във фейсбук страницата му.
