Да поговорим за секс

Tя е от онези млади, откровени и нахъсани млади хора, които обичат да бъдат на открито – в буквалния и преносния смисъл. Обича откровените разговори, в които се говори без задръжки и без притеснения – дори когато на прицел е поредната за обществото тема-табу, а именно – сексът. Представяме ви Николета Попкостадинова, финалист в социално отговорната инициатива Game changers – Промяната, която има за цел да подобри живота на децата и младите хора, като открива и подпомага мотивирани социални предприемачи да осъществят своите идеи на практика. А идеята на Николета е не просто смела, а крайно необходима – тя иска да създаде онлайн платформа за сексуално образование. Място, където младите хора ще могат да се информират и образоват за сексуалното здраве, интимните отношения и половия живот – на приятелски език, просто, ясно и разбираемо.

Защо сексът продължава да попада в графата „шушу-мушу”  и защо е толкова важно да поговорим открито по темата, отговаря самата Николета… откровено и без притеснения.

А ако искате да ги подкрепите и да се запознаете и с останалите финалисти, посетете страницата на инициативата.

- Коя е Николета Попкостадинова?  
- Последните близо три години бях мениджър „Международни проекти” във фестивалите One Design Week, One Dance Week и One Architecture Week на сп. Едно. Преди това живях и работих в Амстердам, където завърших магистратура Communication Studies и бях част от стартовия екип на проект на Radio Netherlands Worldwide за подобряване на сексуалното здраве в Югоизточна Азия.  Преди да замина за Холандия, бях редактор на списание Vice в София, а преди това журналист в отдел „Общество” на вестник „Капитал”. В „Капитал” започнах работа, докато бях последен семестър бакалавър в Американския университет в България със специалност „Журналистика и масови комуникации”.

През цялото това време съм работила в по-малки и по-големи проекти в сферата на човешките права по света и у нас. Фокусът им винаги е бил маргиналните хора, чийто живот някак си все изпада от полезрението на мнозинството. Обичам да съм навън, на открито, ако може през цялото време, по планини, гори, морета... И през цялото време да има приключения. Обичам смислените лични разговори, в които стигам до различни интересни гледни точки за отношенията си със света и за мен самата.

- Защо избра сексуалното образование за своя проект?
- Защото у нас няма сексуално образование (то е оставено за часовете по СИП и обхванатият брой деца е много малък), а в семейството темата „секс” е табу. Децата се учат от връстниците си, от порно филмите, от неформалния си опит на принципа проба-грешка. И резултатът е – България е на дъното на всички положителни и в челото на всички негативни световни статистики за сексуално здраве. Каквото и да хванете – използване на контрацепция, нежелани бременности, аборти, полово предавани болести...
Ето едни от последните: "Девет от всеки нови десет случаи на ХИВ са хванали инфекцията по сексуален път. Преди 3-4 години най-много заразени е имало след инжекционна употреба на наркотици," по данни на МЗ за 2014. Тук става въпрос за ХИВ/СПИН – тема, за която като че ли се тръби отвсякъде, едва ли не е отживелица. А какво остава за по-непопулярни аспекти от сексуалното здраве?

Ето защо, според мен, образователна онлайн платформа за сексуално здраве и ефективното й популяризиране са страшно необходими у нас. Още повече – тя няма да е само за рисковете на половия живот, но и за интимните отношения между хората. Защото сексуалното образование, каквото няма у нас, е много повече от информация за контарцепция. То е и възпитаване на отношение към собственото ни тяло, към себе си и към другите около нас, както и на уменията за общуване.

Ще се подобри сексуалното здраве на тийнейджърите. Също така ще им се помогне да усвоят уменията да управляват рисковете в сексуалния си живот, да устояват на натиск, да защитават позициите си, да общуват с другите свободно и пълноценно, да знаят какво е окей и какво не е и как да получат помощ или съвет. Ще могат да направят своя информиран избор във всеки един момент и ще бъдат по-отговорни и толерантни към себе си и към тези, с които общуват.

Тук не е ли особено важна ролята на семейството и според теб българските родители говорят ли открито с децата си по тази тема?
Да, изключително важна е. Трябва децата да са спокойни и уверени, сигурни, че винаги  могат да се обърнат към някого от семейството с какъвто и да е въпрос или проблеми и да знаят, че ще бъдат приети и изслушани с разбиране. Ако в семейството няма отговор, да го потърсят заедно. За съжаление това е рядкост у нас. В по-голяма част от българските семейства има едновременно  старомоден свян и недостатъчна информираност, за да говорят честно и адекватно по тази тема.  И става въпрос не само за „Как се правят бебета” и „Какво е презерватив”, но и въпроси като „Напоследък ерекцията ми е болезнена, какво да правя”, както и „Може ли да съм влюбена в две момчета едновременно” и „Откакто най-добрата ми приятелка си има гадже, не ми обръща никакво внимание. Как да си я спечеля обратно?”. Сексът и интимността са едни от най-вълнуващите и в същото време най-смущаващите и объркващи теми в живота на всеки тийнейджър. Но за съжаление, те са само шушу-мушу, а не откровени и приятелски разговори.

- Защо според теб, в повечето семейства тази тема като че ли е табу?
- Защото така е било и в техните семейства, когато са били малки. Защото това е тема, която в същността си е истински деликатна и разговорите по нея – трудни.  Защото няма достатъчно ясна, проста и достъпна информация. Защото „сме цъфнали и вързали”, че и за това да се тревожим. Защото е общоприето темата „секс” да се изчерпва с презервативи и ХИВ/СПИН. Но сексът и интимните отношения са много повече от репродуктивен метод или начин да хванеш някоя зараза. И съответно, също като правилата за движение по улиците и много други знания и социални умения, сексуалното здраве е предмет на възпитание и образование.   

- А каква трябва да бъде ролята на образованието?
- Да възпитава отношение към собственото ни тяло, към себе си и към тези, с които общуваме. Да дава информация за кое къде е и за какво служи, как да се грижим за него, как да опазим себе си и другите около нас. Кое е окей и кое не е. Да възпитава хигиенни навици, както и отговорно и толерантно поведение отново първо към себе си и после към другите. Да е изчерпателно, както за рисковете в сексуалния живот, така и по актуални теми като „секс и насилие в интернет”, „как да се предпазим от неприятни ситуации на купон”, „влиянието на алкохол, цигари и наркотици”...  Да дава идеи, когато не знаем нещо, кого и как да попитаме за най-добрия съвет, за да не изпадаме в рискове.

- Как би изглеждал сайтът, който предлагаш, и с какво той ще бъде полезен на младите хора? Как ще се казва той?
- Най-важното е, че всичко ще е написано просто, ясно, приятелски. Без жаргони и цинизми, изчерпателно, на езика на тинейджърите, така че да могат да го разберат, запомнят, асимилират и възпроизведат. (На английски има термин за този начин на писане, който не се използва само за тийнейджъри – „като за умни тийнейджъри”). Качеството на информацията ще е много високо, проверено и научно доказано. Само факти, но поднесени по атрактивен и достъпен начин за тинейджъри.

Платформата ще е с така наречения адаптивен дизаийн – ще може да се отваря на всички видове устройства (телефони, таблети и др.). Много често вкъщи на тийнейджърите не би им било удобно да четат такава информация – колкото интелигентно и умерено да е поднесена. Както вече казахме – сексът най-често е табу в българските семейства. По този начин те ще могат да се информират, когато и където на тях им е най-комфортно. А и винаги ще им е подръка, когато искат да проверят нещо, да са сигурни.

Най-общо платформата ще е разделена на две части – активна и неактивна. Втората, вляво, ще е така наречените ресурси. В падащи менюта с подменюта ще бъде събрана информация за: нейното тяло, неговото тяло, пубертет, хигиена, девственост, секс, бременност, половопредавани болести, сексуално насилие, интернет, връзки. Те ще имат подтеми като видове контрацепция, видове сексуално предавани болести. Ще има и речник от А до Я. Където отново ще се дава описание/дефиниция на термини като: аборт, въздържание, акне, целувка, оргазъм, орален секс, онлайн секс, G точка, генитален херпес, гонорея, вагина, виагра, вибратор, вазектомия, гъбична инфекция, стерилитет... Наистина всичко.

Другата част от сайта ще се обновява три-четири пъти седмично – активната част. Това ще са отново написани „за умни тийнейджъри” текстове/статии на най-ралични теми за сексуално здраве и интимни отношения. Така платформата ще бъде жива и те ще имат причина да я посещават достатъчно често.  Ще има рубрики за секс факти, секс съвети, любовни съвети,  dos and don’ts, фийчъри, моята история, сексът и науката – има огромно количество изследвания и анализи, които са полезни и любопитни и могат да се превърнат в интересна и достъпна информация. Например – секс за първи път – какво би подобрило изживяването.

- Как ще отговориш на хората, които ще си кажат „Защо ни е подобен сайт, след като всеки може да влезе в Интернет и да си намери информацията, която му е необходима?”
- Защото като напишеш в браузъра „вагина” първите резултатите са: „осигурява евакуацията на менструалната кръв и подсигурява депонирането на семенната течност след полов акт” и „жена плете с вагината си”. Защото трябва да си много търпелив и упорит и да умееш да пресяваш тоновете информация, много често напълно излишна, неподходяща и зле поднесена, за да намериш това, което наистина ти трябва. А тийнейджърите рядко притежават всички тези качества накуп.

- Имаш ли наблюдения как западно европейските страни се справят с въпроса за сексуалното образование? Какви са практиките там и съответно, по-успешни ли са те?
- Случаите на заболели от полово предавани болести са най-малко в северноевропейските страни, където сексуалното образование е държавна политика. Там се започва с петгодишните, с разликите между нейното и неговото тяло и възпитаване на хигиенни навици и постепенно се стига до видове контрацепция и как да се предпазим от посегателства в интернет.

- Работила си по проект за повишаване на сексуалната култура в Югоизточна Азия – какъв беше проблемът там и как подходихте?
- О, там проблемите са съвсем различни. Например в Индия е забранено да се целуваш на обществени места. Най-честото търсене в интернет е „как да се целувам” – всеки месец  37 милиона души питат това в интернет. Огромен проблем е посегателството над жени – включително опипването им по улиците от непознати мъже (eve teasing), (насилствени) аборти, като стане ясно, че детето е момиче, защото момичетата не могат да се омъжат без солидна зестра. Много често на арабски или иврит дори няма думи, с които да се нарече нещо, което в западните езици е като „а” и „б” – например в арабския думата мастурбация се отнася само до мъжка мастурбация, няма дума за „женска мастурбация”, 47% от момичетата се омъжват, преди да са навършили 18, и т.н., и т.н.  Публичното говорене за секс е немислимо, сексуалното образование в повечето индийски провинции е забранено. Затова, като независим външен проект, взимахме вече наличната, предоставена ни от местните организации информация и я правехме публично достояние. От една страна говорехме за това, за което биха затворили всички местни организации, а от друга, насочвахме хората, които имат нужда от помощ или съвет към тези организации.

Големите резултати дойдоха тогава, когато не просто говорехме за безопасен секс, но за безопасен и приятен секс. Според ООН всеки човек има правото на „безопасен и удовлетворяващ секс”. И когато подходиш към младите с посланието, че да, сексът не е само репродуктивен метод, но и удоволствие, те много по-ефективно приемат и посланието за безопасен секс.