И ма си правило, за да създадеш бунтовническа групировка в Сирия – събираш неколцина брадати мъже, окачваш черен ислямистки флаг като фон и снимаш видеоклип.
Сценарият обикновено включва закана за сваляне на режима на Башар Асад в името на исляма, революцията и народа. Името на групата обикновено започва с „катибат“ (батальон) на едни какво си, „лиуаа“ (бригада) на еди кого си или пък „харакат“ (движение) за еди какво си.
След като бъда направено, видеото бива показано на вероятни донори, често богати набожни араби от Персийския залив, ядосани, че убиват техните сирийски събратя и жадуващи да помогнат.
За да поддържа имиджа си, групировката започва да атакува сайтовете на социалните медии и се опитва да се хвали с участие в нападения срещу режима. Затова и сирийските бунтовници, и наблюдателите
посрещнаха с голяма изненада вестта за съществуването на групировката „Хорасан“,
една от първите мишени на въздушните удари на САЩ в Сирия.
Тези удари създадоха впечатлението, че „Хорасан“ е на същото равнище като добре познатата вече „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ, наричана и само „Ислямска държава“, ИД), която е толкова опасна, че бе създадена международна коалиция за борба с нея.
Но никой не бе чувал за „Хорасан“ от видеоклип, „Фейсбук“ или просто нечие изказване. „Туитърсферата“ в Близкия изток – регион, който обича конспиративните теории – направо прегря: защо САЩ си измислят нова групировка, след като вече има толкова много, включително няколко противни?
„Хорасан“ – препратка към историческа област, обхващаща земи на Иран, Туркменистан и Афганистан – самото име звучи опасно, централноазиатско, отбеляза един наблюдател в „Туитър“; на американците им е лесно да възприемат това име, защото звучи като Кардашиян, предположи друг.
Загадката се задълбочи още повече, когато местни хора казаха, че
мишените на „Хорасан“ са били всъщност кокошарници, използвани от добре известния фронт „Ан Нусра“.
И тъй като тази групировка, за която официално се знае, че е свързана с „Ал Кайда“, си сътрудничи в Северна Сирия с други бунтовници и е във война с ИДИЛ, американските атаки предизвика масова симпатия към тези джихадисти и неприязън към САЩ. Излиза че, „Хорасан“ хем съществува, хем не.
Измисленото от САЩ название – за първи път то се появи в „Ню Йорк таймс“ няколко дни преди ударите – се отнася до група ветерани от „Ал Кайда“, които знаят как се правят бомби и които изглежда са били изпратени в Сирия от Айман аз Зауахири (лидера „Ал Кайда“, наследник на Осама бин Ладен) да работят заедно с фронта „Ан Нусра“.
Смята се, че американските удари са убили лидера на клетката Мухсин ал Фадли, който е бил много близък с Бин Ладен. Остава неясно обаче дали тази групировка се самоназовава „Хорасан“, дали изобщо се смята за отделна клетка.
Бойци от „Ан Нусра“ казват, че нейни членове са били изпратени в Сирия и имат задачата да обучават и засилват боеспособността на филиала на „Ал Кайда“, вероятно за да противостои по-добре на ИДИЛ (САЩ твърдят, че „Хорасан“ готви непосредствени атаки в чужбина). Но
такава е вече днес Сирия – земя, където е трудно да направиш разлика между приятел и враг.
Нищо чудно, че САЩ толкова дълго стояха настрана, а сега с неохота се намесиха заради ИДИЛ.
САЩ са против режима на Асад и следователно са на една и съща страна с фронта „Ан Нусра“. Но те смятат „Ан Нусра“ за терористична организация и не могат да позволят тя да процъфтява, докато САЩ се бият с ИДИЛ.
Не е толкова важно, че в контролираната от бунтовниците територия „Ан Нусра“ (и т.нар. хорасанска клетка в нея) са смятани за по-приемливи джихадисти, които сътрудничат с другите бунтовници, нито че в очите на някои арабски съюзници на Америка „Ан Нусра“ изглежда по-малкото зло в сравнение с ИДИЛ.
А що се отнася до Щатите,
един джихадист, който днес се представя като добър, утре може да стане крайно опасен.
Възможно е САЩ да са решили да насочат вниманието на света към „Хорасан“, за да не кажат, че атакуват „Ан Нусра“.
Ако това е стратегията, тя не проработи. Въздушните удари изглежда сплотиха джихадистите и обединиха и джихадисти, и неджихадисти в нов антиамерикански фронт.
Може би „Хорасан“ трябва да се разглежда като пример за американските проблеми в Сирия, случай, при който необходими военни ходове водят до обратни и нежелани последици.
