Р азполагаща с ядрено оръжие Москва, решена да предизвиква САЩ, крие рискове, които едва започваме да осъзнаваме, пише в коментарна статия британският в. „Файненшъл таймс“.
През почивните дни Америка обяви, че изпраща още войници в Ирак. Русия, както се твърди, е изпратила още войски в Украйна, а американският президент Барак Обама замина за Пекин. Като цяло във Вашингтон като че ли има единодушие, че от двете непосредствени кризи тази в Близкия изток е по-спешна е от украинската. Представител на американската национална сигурност, който отговаря едновременно за Русия и за Близкия изток, каза, че без съмнение Близкият изток е по-важен, отбелязва авторът Гидиън Рахман.
Аргументите за приоритета на Близкия изток са три.
Там се води война, като САЩ участват в ежедневни въздушни удари. Освен това американците виждат много по-непосредствена заплаха за националната сигурност и за цивилното население в лицето на джихадисткия тероризъм, отколкото от страна на Русия. И накрая, американците смятат, че целият регионален ред в Близкия изток се преобръща с главата надолу, а установяването на нов може да отнеме десетилетия, докато редът в Европа запада само в периферията ѝ. Някои дори се безпокоят, че загрижеността на Америка спрямо Русия отклоняват вниманието ѝ от Ирак и Сирия в жизненоважен момент.
Явлението политически лидери да гледат в погрешната посока със сигурност не е непознато за историята.
Месеца преди избухването на Първата световна война преди 100 години британското правителството посветило много повече време да обсъжда изгледите за граждански конфликт в Ирландия, отколкото опасността от война в Европа.
За онези, което се тревожат най-много от Русия на Владимир Путин, обаче именно Близкият изток представлява опасно отклоняване на вниманието. Застъпниците на тезата, че Русия трябва да е приоритет са повече във Варшава и Берлин, отколкото във Вашингтон. Те се безпокоят, че САЩ отново са въвлечени във „войната срещу тероризма“ и конфликтите в Близкия изток, докато опасностите в Европа се увеличават. САЩ все още не признават радикалността на предизвикателството, отправено от Русия.
Има опасения, че анексирането на Крим и набезите в Източна Украйна са само началото.
В определен момент Русия може да застраши и други части на Украйна, а дори и Балтийските страни, допуска Рахман. Самият факт, че Америка отхвърли възможността за военни действия във връзка с Украйна (което създава впечатление, че тази криза изглежда по-малко спешна за Вашингтон) непреднамерено повиши опасността. Както каза висш европейски дипломат,
Путин знае, че винаги може да стигне до места, където ние няма да отидем,
посочва анализаторът. Най-мрачният, обсъждан при закрити врата, сценарий, предполага Русия да стигне дотам да използва тактическо ядрено оръжие. Ако това стане, то би било най-голямата международна криза със сигурността от десетилетия – много по-сериозна и опасна от поредния цикъл от 25-годишното воюване в Ирак.
Повечето експерти все още изключват ядрените сценарии като пресилени. По-често се тревожим, че г-н Путин може да предприеме пълномащабна конвенционална война в Украйна или да насърчи бунтове на рускоезичното население в Балтийските държави, членуващи в НАТО. Ако Русия се намеси в Балтийските страни, а НАТО не отвърне, Кремъл ще е показал, че западният военен съюз е безопасен, подчертава Рахман.
Някои се надяват, че засилващият се натиск върху руската икономика и рублата може да разубедят Кремъл да ескалира напрежението. Но
една икономическа криза може да направи поведението на Русия по-непредсказуемо и дръзко,
предупреждава той. При всичките тези тревоги президентът Обама отпътува за среща на върха в Китай. За хората, които вярват в преориентацията на Америка към Азия, най-голямото предизвикателство за могъществото на САЩ остава набиращият мощ Китай, а не толкова Русия или раздробяващия се Близък изток. Те смятат, че колкото повече САЩ биват засмуквани от моментните кризи, толкова по-лесно Китай ще получи надмощие в Източна Азия – район, който все повече се очертава като ядро на световната икономика.
Историците ще отсъдят дали правителството на Обама е определило правилно стратегическите си приоритети или е изразходвало сили в погрешната посока в ключов момент. Според мен, казва Рахман, Русия сега е по-важното предизвикателство. Възходът на Китай е от огромно значение, но за момента то изглежда като продължителен процес без непосредствена опасност за конфликт със САЩ. Разпадащите се държави в Близкия изток и опасността от тероризъм също са голям риск, но гневна, ядрена Русия, възнамеряваща да оспорва американското могъщество, крие опасности, които едва започваме да осъзнаваме. Мирът в Европа може да зависи от това Вашингтон да постигне правилния баланс между възпиране и дипломация.
